Меню

Паранефритът е възпалително заболяване на бъбречната капсула и околобъбречната тъкан, което се оформя като паранефритичен абсцес или ретроперитонеален флегмон.

Възпалителните заболявания в околобъбречното пространство биват три вида, според обвивките, които са засегнати. Различават се:

  • перинефрит (perinephritis) – възпалението обхваща фиброзната капсула
  • епинефрит (epinephritis) – възпалението обхваща мастната капсула
  • паранефрит (paranephritis) – възпалението обхваща бъбречната фасция.

Тъй като тези възпалителни процеси трудно се разграничават един от друг е общоприето да се означават като паранефрит.

Какви са причините за възникване на паранефирт?

Най-често паранефритът възниква след прекарано гнойно възпаление на бъбрека – апостематозен пиелонефрит, карбункул на бъбрека, абсцес на бъбрека, пионефроза. Почти при всеки гнойно-възпалителен процес на бъбрека има серозен паранефрит, който може да премине в гнойна форма, като най-често това е при пионефроза.

Инфекцията може да достигне до ретроперитонеалното пространство и по кръвен път, като най-чест причинител са стафилококите.

Паранефритът може да бъде следствие и на директно нараняване на поясната област. Може да възникне след бъбречна операция, в резултат на излив на инфектирана урина около бъбрека. Понякога паранефритът се развива по съседство – от възпалени съседни органи, например при колит, аднексит, плеврит.

Какви са симптомите при паранефрит?

В зависимост от хода на протичане се различават остър и хроничен паранефрит.

При остър паранефрит, особено в началото симптомите са подобни на тези при остър пиелонефрит. Налице е висока температура (39-40º С) с втрисане и изпотяване, силна отпадналост, главоболие, безапетитие, ускорен пулс. Има отделяне на повишено количество урина. Налице е силна болка в лумбалната област, която се засилва при движение. При напреднал процес кожата от засегнатата страна може да е опъната, зачервена и затоплена може да има и гнойна фистула.

От лабораторните изследвания се установяват повишени левкоцити в кръвта и ускорена СУЕ. Промените в урината зависят от пътя на инфекцията – при кръвен път промените са оскъдни, а при бъбречен са както при остър пиелонефрит – установява се левкоцитурия и левкоцитни цилиндри, бактериурия.

При хроничен паранефрит настъпват склеротичнофиброзни промени в околобъбречното пространство. Може да има болка, която се засилва при определени движения на тялото. Характерно е оформянето на фистули. В късен стадий фиброзната тъкан може да обхване уретера или бъбречните съдове. В резултат възниква стеноза на уретера и задръжка на урина, нарушава се кръвоснабдяването на бъбрека, появява се бъбречна хипертония.

Как се поставя диагнозата паранефрит?

За диагностицирането на паранефрита допринасят анамнезата за прекарано гнойно-възпалително заболяване на бъбрека, характерните оплаквания на пациента, лабораторните изследвания, ехографското и рентгеновото изследване, при нужда може да се направи и компютърна томография на лумбалната област.

Какво е лечението при паранефрит?

При остър паранефрит се провежда антибиотично лечение, както и лечение на първичното бъбречно заболяване, ако има такова. Извършва се дренаж на гнойта. При формирани фистули се прави радикална ексцизия.

При хроничен паранефрит и настъпили значителни фиброзни промени може да се наложи оперативно лечение и освобождаване от срастванията на уретера, бъбречните съдове.

Прочетете за:
Анатомия на бъбрека
Пиелонефрит

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!