Какво представлява фрактурата?
По дефиниция, фрактурата представлява прекъсване целостта на една кост, като то може да бъде пълно (когато са прекъснати всички пластове на костта) и непълно (когато е засегнат само повърхностният слой, и се нарича още „фисура“ или „пукване“). Съществуват и т.нар. фрактури тип „зелена клонка“, срещани при деца, при които външната обвивка на костта (периостът) остава цял.
Според причината, довела до счупването, фрактурите се разделят на травматични и патологични. Първите се получават под външно въздействие – травма. Патологичните фрактури са следствие на болестен процес, свързан с намаляване костната плътност, например при остеопороза. При наличието на такъв тип заболявания – минимална травма и дори мускулно съкращение са достатъчни за счупване на костта. Този тип счупвания се наричат още „спонтанни фрактури“.
Много важен момент за класифицирането на една фрактура е състоянието на надлежащата кожа. В зависимост от това счупванията се делят на закрити (затворени) и открити, при които е нарушена целостта на кожата и части от костта имат контакт с външната среда. По правило откритите фрактури се считат за инфектирани.
Как да разпознаем счупването?
Освен данни за понесен травматичен инцидент, има няколко признака, които могат да ни насочат към наличието на фрактура.
– Болка на мястото на счупването и около него.
– Нарушение във функцията на крайника – почти задължителен симптом при всяка фрактура. Изразява се в невъзможност за движение на крайника.
– Оток и кръвонасядане на крайника. При нарушаване целостта на костта и разместване на костните фрагменти, те травмират околните тъкани и кръвоносните съдове, което води до подуване и кръвоизлив. Може да бъде променен цветът на надлежащата кожа (посиняване), а при открита фрактура е възможно наличието на видимо външно кървене.
– Костни крепитации. Представляват фини пращящи звуци, чуващи се от мястото на счупване при опит за движение, преместване или натиск върху крайника. То се получава в резултат на триенето на костните фрагменти един в друг.
– Патологична подвижност. Възможно е да се извършва движение, което при нормални условия не е възможно или нормално движение, но в прекалено голям обем.
– Деформация. Крайникът може да бъде видимо изкривен, обърнат или дори скъсен. При закрита фрактура могат да се опипат неравности под кожата, а при открита – костта и костните фрагменти се виждат и стърчат.
Как да окажем първа помощ при счупване на крайник?
На пострадалия е необходимо да се окаже помощ от специалисти в болнична среда. При струпване на голяма група от хора на мястото на инцидента обикновено никой не поема инициативата при призив – „Някой да се обади на 112“. Полезен ход в такава ситуация е посочването на конкретен човек с молба да го направи.
- Пострадалият не бива да се мести, тъй като всяко движение крие риск от влошаване на състоянието. Голям процент от усложненията настъпват именно поради неправилно оказана първа помощ.
- Ако е налице кървене, чрез притискане на раната с марля или дреха то трябва да бъде спряно.
- Засегнатият крайник се обездвижва, за да бъде транспортиран пострадалият безпроблемно.
- По възможност, върху раната е добре да се поставя кърпа с лед. Задължително е между леда и кожата да има кърпа, или друг вид плат с цел предовратяване термична увреда на кожата.
- При наличие на симптоми на кръвозагуба (побледняване, главозамайване, припадък), пострадалият се поставя в легнало положение с глава, лежаща на ниско и по възможност, с повдигнати крака.
Как се обездвижва крайник?
Обездвижването, или още имобилизация на крайника, е най-добре да се направи с помощта на шина. При липса на такава могат да се използват подръчни средства, или тялото на болния. С помощта на широк бинт, връзка, или дреха счупеният долен крайник се прикрепя към здравия крак, а счупената ръка – към гръдния кош.
Трябва да се поставят омекотяващи материали между шината и крайника. Връзката трябва да бъде затегната достатъчно силно, за да придава стабилност, но не прекалено, за да не нарушава кръвообращението.
Имобилизацията трябва задължително да обхваща поне една става над и всички стави под фрактурата.
Не е препоръчително да се опитва наместване от неквалифицирани лица на мястото на инцидента. Наместването при открити фрактури е строго забранено, тъй като крие висок риск от разпространение на инфекцията.
Автор: д-р Симеон Костадинов
Прочетете за:
Фрактура на глезена
Фрактура на носните кости
