Рецидивиращият афтозен стоматит се характеризира с повтарящи се болезнени афтозни улцерации (афти) върху устната лигавица. Засяга до 25 % от населението, като по-често се наблюдава при деца и жени.
Какви са причините за рецидивиращ афтозен стоматит?
Точната причина, поради която се развива афтозен стоматит, все още не е изяснена, но вероятно включва активиране на клетъчно-медиираната имунна система.
Фактори, които могат да предизвикат появата на афтозни язви са:
- емоционален или физиологичен стрес
- локална травма, например от ухапване, от четка за зъби, неудобни зъбни протези
- дефицит на витамин В6, В12, желязо и фолиева киселина
- алергия или чувствителност към вещества, съдържащи се в някои пасти за зъби и продукти за хигиена на устната кухина
- алергия или чувствителност към храни като домати, шоколад, сирене, смокини, ананас
- менструация
- някои лекарства – химиотерапевтици, НПВС
- вирусни инфекции – дискутира се връзка с вируса на херпес симплекс (HSV)
- ентеропатия или цьолиакия
- промени в оралния микробиом.
Афтозните улцерации са резултат главно от Т-клетъчно-медиирана имунна дисфункция, но също могат да участват неутрофили и мастоцитно медиирано разрушаване на мукозния епител.
Какви са симптомите на афтозен стоматит?
Основната клинична проява са афтозните язви (афти). Един или два дни преди появата на улцерации, пациентите могат да имат дискомфорт или парене.
Афтите се представят като добре очертани, кръгли или овални, плитки язви, покрити със здраво фиксиран жълтеникавобял фибринозен налеп, заобиколени от яркочеревн ореол върху устната лигавица.
Афтозните язви се развиват в рамките на 24-48 часа. Силно болезнени са, като болката продължава 3-4 дни, докато се формира фибринозен налеп или настъпи ранна епителизация. Най-често оздравяване настъпва за 7-14 дни.
Афтите в устата могат да бъдат единични или групирани. Типичните им локализации са върху некератинизирани или слабо кератинизирани повърхности на устната лигавица, като например:
- лабиална и букална лигавица
- меко небце
- пода на устната кухина
- вентралната или страничната повърхност на езика
- сливиците
- свободната част на венците.
Афтозните язви биват три основни вида:
- Малки афтозни язви
Те се срещат най-често. Имат диаметър по-малък от 1 см, кръгла или овална форма, с жълта или сива псевдомембрана, заобиколена от възпалителен червен ореол. Броят им най-често варира от 1 до 5 язви. Обикновено заздравяват за 7-14 дни, като не оставят цикатрикс.
- Големи афтозни язви
Те са по-дълбоки, по-големи (често 2-3 см в диаметър), могат да имат неправилни граници, обикновено са единични, откриват се и по твърдото небце. Заздравяват за седмици или дори месеци, като остават белези. Срещат се често при пациенти с ХИВ-инфекция.
- Херпетиформени рецидивиращи афтозни язви
Те се срещат много по-рядко. Имат диаметър от 1 до 2 мм и са множествени. Срещат се на групи от десетки язви (10 – 100) или са пръснати в цялата устна кухина. Могат да се сливат. Обикновено заздравяват за няколко седмици до месец.
Как се диагностицира афтозния стоматит?
Диагнозата на афтозен стоматит е клинична и лабораторни изследвания обикновено не са необходими. Допълнителни изследвания може да се обмислят при персистиращи, тежки, често повтарящи се афти.
Афтозният стоматит трябва да се отдиференцира от редица други заболявания, например: инфекция с херпес симплекс вирус, херпангина, болестта ръка-крак-уста, еритема мултиформе, плосък лишей и много други.
Какво е лечението при афтозен стоматит?
Афтозният стоматит преминава спонтанно. Целта на лечението е да се намали болката и дискомфорта и да се стимулира по-бързото заздравяване.
Трябва да се отстранят провокиращите фактори. Препоръчва се да се избягват пикантни, солени, твърди храни.
Локално се прилагат обезболяващи средства, антисептици, при нужда кортикостероиди.
