Начало / Актуални теми / Синдром на Бъд-Киари (Budd-Chiari)

Синдром на Бъд-Киари (Budd-Chiari)

юли 23, 2020

синдром на Бъд-Киари

Синдромът на Бъд-Киари (Budd-Chiari) се дължи на запушване на чернодробните вени от различни патологични процеси. Най-често се касае за тромбоза на чернодробните вени или за притискането им от туморни маси. В резултат настъпва застой на кръв и некроза на черния дроб. Развива се остра или хронична чернодробна недостатъчност.

Чернодробните вени свързват системата на порталната вена (v. portae) с общата венозна система. Чернодробните вени започват от централните вени (vv. centrales), обединяват се в по-големи вени и образуват три големи чернодробни вени, които се вливат в долната куха вена (v. cava inferior).

Различават се първичен синдром на Бъд-Киари, който се дължи на тромбоза или флебит на чернодробните вени и вторичен синдром на Бъд-Киари, който е резултат от външно притискане на чернодробните вени и/или на долната куха вена.

Какви са причините за синдром на Бъд-Киари?

Най-честите причини за първичен синдром на Бъд-Киари са:

  • миелопролиферативни заболявания – есенциална тромбоцитемия, пилицитемия вера, идиопатична миелофиброза, при които е налице повишена съсирваемост на кръвта
  • пароксизмална нощна хемоглобинурия
  • прием на орални контрацептиви, които повишават риска от образуване на тромби
  • бременност.

Вторичен синдром на Бъд-Киари може да се причини от:

  • тумори – рак на черния дроб, бъбреците, надбъбреците, панкреаса. Туморният процес може да притисне чернодробните вени или да проникне в съдовата стена
  • абсцеси (напр. при амебиаза), кисти (напр. ехинококова киста на черния дроб).

Какви промени настъпват при синдрома на Бъд-Киари?

Обструкцията на една чернодробна вена обикновено не предизвиква симптоми. При запушване на 2 чернодробни вени обаче настъпва застой на кръв в черния дроб – венозна конгестия. Развива се портална хипертония, настъпва клетъчна хипоксия и некроза на чернодробните клетки. При фулминантните форми това води до чернодробна недостатъчност. При хроничните форми се развива фиброза и цироза на черния дроб.

Какви са симптомите при синдром на Бъд-Киари?

Клиничните прояви при синдрома на Бъд-Киари зависят от степента на запушване на чернодробните вени и скоростта, с която настъпва. Различават се остра (фулминантна) форма, при която бързо за няколко седмици се развива чернодробна недостатъчност и хронична форма, при която постепенно се развива чернодробна цироза и чернодробна недостатъчност.

Острата форма най-често се наблюдава при пациенти с кръвни заболявания, рак на черния дроб или бъбрека, при които е настъпило внезапно влошаване. Характерни симптоми са:

  • болка в горната половина на корема
  • увеличен черен дроб (хепатомегалия)
  • асцит – събиране на течност в коремната кухина
  • лека жълтетица
  • оток на долните крайници.

При пълно запушване на чернодробните вени бързо настъпва чернодробна кома.

Хроничната форма се среща по-често. Болните се оплакват от болка в дясното подребрие, черния дроб е увеличен, налице е нарастващ асцит.

Ако не се лекува синдромът на Бъд-Киари може да доведе до редица тежки усложнения, например чернодробна енцефалопатия, кръвоизливи от варици, хепаторенален синдром.

Как се поставя диагнозата синдром на Бъд-Киари?

За диагностициране на синдрома на Бъд-Киари спомагат клиничните прояви и данните от анамнезата за наличие на кръвни заболявания, тумори. Основна роля обаче имат инструменталните изследвания:

  • Доплер ехография
  • компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс
  • венография, кавография
  • чернодробна биопсия.

Какво е лечението?

Целта на лечението е премахване на обструкцията, лечение на основното заболяване, ограничаване на прогресиращото увреждане на черния дроб и предотвратяване на усложнения. Провежда се:

  • антикоагулантна терапия – хепарин, варфарин
  • тромболиза – урокиназа
  • диуретици за лечение на асцита
  • трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт (TIPS)
  • ангиопластика
  • хирургичен портосистемен шънт
  • чернодробна трансплантация – прилага се при пациенти, при които останалите методи на лечение са без резултат или при пациенти, развили декомпенсирана чернодробна цироза.