Склероза на мехурната шийка (болест на Марион) е заболяване, което причинява обструкция на долните пикочни пътища. Протича с дизурични смущения, подобни на тези при хипертрофия на простатата. Заболяването се среща при деца, мъже и жени, но най-често боледуват мъже над 50 г.
На пикочният мехур се различават връх, тяло, дъно и шийка. Шийката на пикочния мехур се намира непосредствено под дъното му и преминава в уретрата.
Какви са причините за склероза на мехурната шийка?
Склерозата на мехурната шийка може да бъде вродена и придобита – първична и вторична. Под първична склероза на мехурната шийка се разбира заболяване, което се развива без ясна причина. Вторичната възниква в резултат на травма или усложнение при оперативна интервенция.
При склероза на мехурната шийка поради настъпилата масивна фиброза вътрешният отвор на уретрата се стеснява. В резултат на възникналата обструкция се развива хипертрофия на мускулния слой (детрузора) на пикочния мехур. В началният (компенсиран) стадий контракцията на детрузора става по-продължителна, за да преодолее стеснения отвор на уретрата. През този период пикочния мехур успява де се изпразни напълно по време на микция, но се появяват симптоми като намаляване на силата и размера на уринната струя.
При прогресиране на обструкцията настъпва стадий на декомпенсация. Контракциите на детрузора стават все по-кратки и не са достатъчно продължителни, за да изхвърлят напълно събраната в мехура урина. В резултат част от урината остава в пикочния мехур – остатъчна урина. Детрузорът декомпенсира, като стената на пикочния мехур изтънява, а обемът му се увеличава значително. Количеството на остатъчната урина нараства и може да възникне рефлукс. Повишава се налягането в уретера и бъбречното легенче. В крайният стадий се стига до изконсумиране на бъбречния паренхим и развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
Какви са симптомите при склероза на мехурната шийка?
Най-често болните имат умерено изразени микционни оплаквания.
При вродената склероза на мехурната шийка оплакванията се появяват още в ранно детство, докато при придобитата форма симптомите се проявяват в по-късна възраст.
Наблюдават се следните симптоми:
- тънка и вяла струя
- продължително изчакване преди микция (уриниране)
- прекъсваща микция
- уриниране през нощта (никтурия)
- често уриниране (полакиурия)
- чувство за недоизпразване на пикочния мехур
- императивни позиви за уриниране.
Какви усложнения могат да настъпят?
- чести уроинфекции – хроничен пиелонефрит
- везикоуретерален рефлукс и дилатация на горните пикочни пътища
- формиране на камъни в пикочния мехур
- хронична бъбречна недостатъчност.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на заболяването е доста трудно особено, когато симптомите са оскъдни и нетипични. Често диагнозата се поставя по метода на изключването, а нерядко се установява на операционната маса.
Ето защо за диагностицирането на това заболяване се използват множество диагностични средства:
- урофлоуметрия – най-важният показател е максималният уринен дебит, който обикновено е под 12 ml/s.
- измерване на интравезикалното налягане
- измерване количеството на остатъчната урина
- микционна цистоуретрография
- уретроцистоскопия – има основна роля за поставянето на диагнозата.
Склерозата на мехурната шийка трябва да се разграничи от редица други заболявания, например: доброкачествена простатна хиперплазия, стриктура на уретрата, клапи на задната уретра, карцином на простатата и др.
Какво е лечението?
Лечението на болните със склероза на мехурната шийка е оперативно. То трябва да се извърши преди да са настъпили промени в горните пикочни пътища. Извършват се:
- трансуретрална резекция (ТУР)
- трансуретрална инцизиа (ТУИ)
- трансвезикална ексцизия на мехурната шийка – прилага се рядко.
Прочетете за:
Анатомия на пикочния мехур
