Хиперурикемичната нефропатия представлява увреждане на бъбреците, причинено от повишените нива на пикочна киселина в кръвта.
Пикочната киселина е краен азотен продукт от обмяната на пурините. В кръвта се намира под формата на натриеви урати, които при повишаване на концентрацията им могат да образуват уратни кристали.
Хиперурикемичната нефропатия има следните клинични форми:
- остра хиперурикемична нефропатия
- хронична подагрозна нефропатия
- нефролитиаза
- вторична бъбречна хиперурикемия.
Какви са причините за хиперурикемия (повишаване на пикочната киселина в кръвта)?
Пикочната киселина в кръвта се повишава по следните механизми: повишена продукция на пикочна киселина, намалена бъбречна екскреция на пикочна киселина или комбинация от двата механизма.
Най-честите причини за хиперурикемия са:
- първична подагра
- повишено образуване на пикочна киселина при лимфоми, левкемия, полицитемия, лечение с цитостатици, при хемолитична анемия
- намалена екскреция на пикочна киселина при лечение с някои медикаменти (тиазидни диуретици, салицилати), при диабетна кетоацидоза, при първично бъбречно заболяване.
Как пикочната киселина уврежда бъбреците?
При хроничната подагрозна нефропатия в интерстициума на бъбреците се натрупват кристали от пикочна киселина, които причиняват тубулоинтерстициален нефрит.
При острата хиперурикемична нефропатия поради масивното образуване на пикочнокиселинни кристали настъпва „интратубулна хидронефроза“.
Какви са симптомите при хиперурикемична нефропатия?
Острата хиперурикемична нефропатия протича с картината на остра бъбречна недостатъчност.
При хроничната подагрозна нефропатия постепенно се развива хроничен тубулоинтерстициален нефрит. Началото може да бъде безсимптомно или да има прояви на първична подагра – ставни болки, засягащи най-често палеца на крака, подагрозни тофи по ушните миди. По-късно се появяват симптоми на:
- нефролитиаза – кръв в урината (хематурия), бъбречна колика
- артериална хипертония
- пикочна инфекция
- диабетна гломерулосклероза.
Бъбречната функция бавно и прогресивно се уврежда и се развива хронична бъбречна недостатъчност.
Как се диагностицира хиперурикемичната нефропатия?
За диагностицирането на хиперурикемичната нефраопатия се използват редица диагностични методи:
- данни от анамнезата за първична подагра, наличие на метаболитен синдром – затлъстяване, хиперлипидемия, нарушен глюкозен толеранс
- клинични прояви – наличието на ставни болки, кожни прояви в съчетания с бъбречните симптоми
- лабораторни изследвания
От периферната кръвна картина се установява: анемия, повишен холестерол и триглицериди. Нивото на пикочната киселина в кръвта е повишено – над 600 mmol/l.
При изследване на урината се установява еритроцитурия, левкоцитурия (при вторична инфекция), протеинурия (белтък в урината), повишено количество на отделената урина, ниско относително тегло на урината. Нивото на пикочната киселина в урината е повишено.
- ехография на бъбреците
- пункционна биопсия на бъбрека – доказват се кристали от пикочна киселина в бъбречния интерстициум.
Какво е лечението при хиперурикемична нефропатия?
Лечението на хиперурикемията и хиперурикемичната нефропатия продължава с месеци и години. Прилагат се:
- диета – препоръчва се ограничаване приема на белтъци, на готварската сол, прием на повече течности
- урикостатична терапия – цели потискане производството на пикочна киселина. Прилага се Алопуринол.
- урикозурична терапия – цели повишаване на екскрецията на пикочна киселина. Прилага се Бензбромарон.
- алкализираща терапия – цели разнваряне на уратните кристали. Прилага се калиев цитрат.
- лечение на артериалната хипертония, на хиперлипидемията, нарушения глюкозен толеранс.
- при терминална бъбречна недостатъчност се провежда хемодиализа, бъбречна трансплантация.
Прочетете за:
Подагра
Пикочна киселина
Повишена пикочна киселина (хиперурикемия)
