Холециститът представлява възпаление на стената на жлъчния мехур. Най-често възниква като усложнение на холелитиазата – наличието на камъни в жлъчния мехур. Други причини за холецистит са: запушени жлъчни пътища от тумор, инфекция (стрептококова, вирусна инфекция, салмонелоза, чревни паразити – детски глист, ламблиоза), съдови проблеми, коремна операция, коремна травма и др.
В зависимост от скоростта на развитие на възпалителния процес се различават остър и хроничен холецистит.
Основната клинична проява на холецистит е появата на болка в дясното подребрие, обикновено след прием на тлъсти или пържени храни.
Ако не се лекува, холециститът може да доведе до сериозни, понякога животозастрашаващи усложнения. Усложнения при холецистит се наблюдават по-често при по-възрастни пациенти, особено при диабетици.
Ето някои по-чести усложнения при холецистит:
Емпием на жлъчния мехур
Емпием на жлъчния мехур се среща в 5-10 % от случаите на остър холецистит. Характеризира се с изпълване на лумена на жлъчния мехур с гной. Обикновено са налице конкременти, които запушват жлъчните пътища и причиняват застой на жлъчка. Добавянето на бактериална инфекция (Ешерихия коли, Клебсиела, Стрептококи и др.) води до остро гнойно възпаление на жлъчния мехур.
Пациентите с емпием на жлъчния мехур имат симптоми подобни на тези при остър холецистит. С прогресиране на заболяването състоянието на пациента се влошава – налице е висока температура, силна болка в горния десен квадрант на корема, ригидност на коремната стена, положителен симптом на Мърфи. Жлъчният мехур е увеличен и се опипва.
Необходимо е спешно хирургично и антибиотично лечение. Ако не се започне лечение веднага може да настъпи гангрена и перфорация на жлъчния мехур, генерализиран сепсис и др.
Емфизематозен холецистит
Емфизематозният холецистит е особена форма на остър холецистит, причинена от вирулентни газообразуващи микроорганизми, обикновено от клостридии. За разлика от повечето форми на холецистит честотата му при мъжете е по-висока от тази при жените. Клинично емфизематозният холецистит се характеризира с по-остро и внезапно начало. Болните са интоксикирани с висока температура и опипващ се жлъчен мехур в горния десен квадрант на корема. На коремна рентгенография се установява наличието на въздух в лумена на жлъчния мехур. В 30 – 40 % от случаите може да настъпи перфорация в перитонеалната кухина.
Гангренозен холецистит
Гангренозният холецистит е най-честото усложнение на остър холецистит. Развива се, когато поради тежкия възпалителен процес се прекъсва кръвоснабдяването на жлъчния мехур и в резулат възниква исхемия и некроза в стената му. При пациентите с гангренозен холецистит е налице учестена сърдечна дейност, значително повишени левкоцити в кръвта. При ултразвуковото изследване се установява нееднаква дебелина на стената на жлъчния мехур, като е възможно и разкъсване.
При наличие на гангренозен холецистит се извършва незабавно холецистектомия – отстраняване на жлъчния мехур.
Перфорация на жлъчния мехур
В случаите на много тежко възпаление в стената на жлъчния мехур може да настъпи разкъсване и изтичане на инфектирана жлъчка навън. Различават се следните видове перфорация на жлъчния мехур:
Ограничена – най-често перфорацията на жлъчния мехур е локална и води до образуване на перихолециститен абсцес.
Свободна – радко може да настъпи свободна перфорация в перитонеалната кухина, при което се развива перитонит.
Фистулизиране към съседен орган – когато острото възпаление на жлъчния мехур причинява перфорация на стената му и тази на съседен кух орган, най-често дуоденум или дебело черво, се образуват холецисто-чревни фистули. Възможно е големи жлъчни конкременти да преминат през фистулата в червото и да запушат лумена му – развива се жлъчнокаменен илеус.
Хидропс на жлъчния мехур
Когато липсва бактериална инфекция, но е налице персистиращо запушване на жлъчните пътища се развива хидропс на жлъчния мехур – състояние, при което нефункциониращият жлъчен мехур е изпълнен със слуз.
„Порцеланов“ жлъчен мехур
При хроничен холецистит може да възникне като усложнение „порцеланов“ жлъчен мехур – състояние, при което в стената на жлъчния мехур се отлага калций и тя става твърда, неразтеглива. Установява се чрез абдоминална рентгенография или ехография.
„Порцелановият“ жлъчен мехур се свързва с повишен риск от развитие на рак на жлъчния мехур, поради което се препоръчва извършването на холецистектомия.
Прочетете за:
Остър холецистит
Хроничен холецистит