Начало / Актуални теми / Ериус (деслоратадин) – кога се пие?

Ериус (деслоратадин) – кога се пие?

дек. 3, 2024

ериус

Ериус (Aerius) принадлежи към група лекарства, известни като антихистамини, по-специално към класа H1-блокери. Използва се за лечение на алергични състояния като алергичен ринит и хронична идиопатична уртикария (копривна треска).

Активното вещество в Aerius е деслоратадин – Н1-блокер от трето поколение. Представлява първичен активен метаболит на лоратадин (антихистамин от второ поколение). Деслоратадинът не предизвиква тахифилаксия (намаляване на дейсвието при продължителен прием) и няма седативно действие, не предизвиква сънливост.

Механизъм на действие

Деслоратадинът действа като блокира H1 рецепторите, към които се свързва хистамин. Хистаминът е вещество, което се отделя от мастоцитите и базофилите по време на алергична реакция, причинявайки симптоми като сърбеж, кихане, хрема и подуване. Чрез блокиране на Н1 рецепторите деслоратадин не позволява на хистамина да осъществи своите ефекти, облекчавайки симптомите на алергия.

Деслоратадинът има и противовъзпалителни ефекти чрез инхибиране на освобождаването на провъзпалителни цитокини (напр. IL-4, IL-6, IL-8 и IL-13). Това допринася за намаляване на интензивността на алергичното възпаление.

Деслоратадин има минимално проникване през кръвно-мозъчната бариера и поради тове не причинява сънливост. Седативното действие е често срещан страничен ефект на антихистамините от първо поколение.

Ериус се отличава с бързо начало на действие (в рамките на 1-3 часа) и осигурява облекчение до 24 часа, което позволява дозиране веднъж дневно.

Фармакодинамика

Деслоратадинът има добра чревна разорбция. Хранате не повлиява абсорбцията му, така че може да се приема със или без храна. Плазмената концентрация обикновено достигат пик около 3 часа след поглъщане. Приблизително 83-87% от деслоратадина се свързва с плазмените протеини. Метаболизира се предимно в черния дроб до активен метаболит 3-хидроксидеслоратадин, който впоследствие се конюгира до неактивната си форма. Екскретира се основно чрез фекалиите. Деслоратадинът има плазмен полуживот около 27 часа, което позволява дозиране веднъж дневно.

За какво се използва Ериус?

Aerius се използва предимно за лечение на алергични състояния. Тай е активен в острата фаза на алергичната реакция, но инхибира и късната фаза на алергичното възпаление. Основните показания за приложение са:

Алергичен ринит

Ериус помага за облекчаване на симптомите на сезонни алергии (сенна хрема), причинени от полени, като: кихане, хрема или запушен нос, сърбящи или сълзещи очи, сърбеж в гърлото или носа.

Целогодишен алергичен ринит

Това състояние се среща целогодишно и се предизвиква от алергени като пърхот на домашни любимци, плесени или акари. Aerius осигурява трайно облекчение за страдащите от хронични алергии.

Хронична идиопатична уртикария (копривна треска)

Aerius помага за облекчаване на симптомите на хронична копривна треска, които включват: упорит сърбеж, кожен обрив, ангиоедем в някои случаи.

Други алергични кожни реакции

Може да се предписва за други кожни алергии, водещи до сърбеж или обрив.

Как се приема Ериус?

Медикаментът се предлага в различни форми, включително таблетка от 5 mg, диспергиращи се в устата таблетки от 2,5 mg и 5 mg и перорален разтвор от 0,5 mg/ml.

Препоръчителната доза за възрастни и юноши (12 и повече години) е 5 mg веднъж дневно, независимо от времето на хранене.

Дозата при деца зависи от тяхната възраст. За деца от една до петгодишна възраст дозата е 1,25 mg веднъж дневно, приети като 2,5 ml перорален разтвор. За деца от 6 до 11 години дозата е 2,5 mg веднъж дневно, приети или като 5 ml перорален разтвор, или като една диспергираща се в устата таблетка от 2,5 mg.

Странични ефекти на Aerius

Ериус се счита за добре поносимо и безопасно лекарство, но може да има и някои странични ефекти.

Чести нежелани реакции:

Тези нежелани реакции може да засегнат повече хора, но обикновено са леки и изчезват сами:

  • главоболие
  • сухота в устата
  • умора.

По-рядко срещани нежелани реакции:

Това са по-малко вероятни, но все пак възможни нежелани реакции:

  • повишена сърдечна честота (тахикардия)
  • сърцебиене
  • нарушения на съня – безсъние или затруднено заспиване
  • стомашно-чревни проблеми – коремна болка, диспепсия (лошо храносмилане) или диария
  • обрив – в редки случаи Aerius може да причини кожни обриви или други алергични реакции.

Редки, но сериозни нежелани реакции:

  • тежки алергични реакции – макар и рядко, някои хора могат да получат тежка алергична реакция към Aerius, включително симптоми като затруднено дишане, подуване на лицето или гърлото.
  • чернодробни проблеми – симптоми като жълтеница (пожълтяване на кожата или очите), тъмна урина или необяснима умора може да показват проблем с черния дроб.
  • силно замаяност или припадък.
  • тежка умора или слабост.

Предпазни мерки и противопоказания

Ето някои предпазни мерки и противопоказания, които трябва да знаете преди да започнете лечение с Ериус:

Алергии: Трябва да информирате лекаря си, ако сте алергични към деслоратадин или други съставки на Aerius.

Бременност и кърмене: Обикновено се препоръчва да се консултирате с лекар, преди да използвате лекарството по време на бременност или кърмене.

Медицински състояния: Пациентите с чернодробни проблеми трябва да информират своя лекар, тъй като това може да повлияе на метаболизма на лекарството в черния дроб. Пациентите със сърдечни проблеми, включително аритмии, също трябва да информират лекаря си, тъй като деслоратадин може да има ефекти върху сърцето.

Лекарствени взаимодействия: Като цяло Aerius е безопасен за употреба заедно с други лекарства, но е важно да информирате Вашия лекар за всички лекарства и добавки, които приемате.

Прочетете за:
Антихистамини – Н1-блокери – видове
Ксизал (Xyzal) – мощен антихистамин