Счупването на китката или още казано на ръката представлява счупване на една или няколко от многото кости, които оформят ръката. Най-често ръката се чупи при падане на пациентите с изпъната длан и ръка. При някои спортове има повишен риск от развитието на тази фрактура, като например при скейтборд и сноуборд.
При счупването на ръката най-често се чупи крайната част на лъчевата кост на предмишницата, при което счупения фрагмент може да бъде видим под кожата, или в някои случаи да нарушава целостта на кожата.
Какви са причините за фрактурите в тази област?
Директното падане върху ръката и китката може да стане причина за счупването на някоя от костите, които ги изграждат. По-често това става при спортни инциденти или при катастрофи с висока скорост.
Какви са симптомите?
Ако сте счупили китката или ръката си може да изпитате някои от следните симптоми:
- много силна болка, която се увеличава при опит за свиване на пръстите в опит да се захване някакъв предмет
- подуване на ръката
- болезненост в областта на ръката при допир
- явно видима деформация на ръката, като например извиване на китката или деформиране на някой от пръстите.
Как се поставя диагнозата?
За да установи дали ръката или китката ви са счупени лекарят ще ви прегледа обстойно и ще ви разпита какви точно са оплакванията и къде ви боли най-много. Обикновено след физикалния преглед задължително се прави рентгенова снимка, която има за цел да установи дали има счупване и ако има кои кости точно са счупени.
В някои случаи ако с рентгеновото изследване не може да се постави окончателна диагноза може да бъде назначен скенер. С него могат да се открият много по-дискретни счупвания на кости, които да не могат да се открият с рентген.
Ако освен счупването на кости има разкъсване на лигаменти това може да се открие чрез провеждането на ядрено-магнитен резонанс, защото с това изследване се получава образ и на меките тъкани около костите.
Какво е лечението?
При лечението на счупванията се спазва едно просто правило: първо разместените костни фрагменти трябва да бъдат върнати на обичайното си място, чрез наместване, след което ръката трябва да бъде обездвижена за определен период, през който да се позволи на костите отново да зарастнат. Обикновено имобилизацията на ръката става чрез поставянето на шина или гипс, които не позволяват движения на костите в тази област.
Ако гипсирането не е възможно да се извърши и счупването е по-сериозно може да се наложи хирургична намеса и поставянето на вътрешни фиксатори, под формата на пирони, плаки, графтове или винтове. Тези устройства позволяват наместването на костите в правилна позиция и ги поддържат. Обикновено хирургичните интервенции се налагат при множествени счупвания, при наличието на костни фрагменти, които могат да нарушат целостта на кожата, при увреждане допълнително на близкостоящи лигаменти.
