Конюнктива представлява нежна мукозна обвивка, която постила предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. Лигавицата ѝ е гладка и прозрачна, като цветът ѝ се определя от този на подлежащите тъканни структури.
Макроскопска структура:
Конюнктивата се състои от три части:
- Булбова (склерена) конюнктива – покрива предната повърхност на склерата. Тази част от конюнктивата е хлабаво свързана с подлежащата еписклера
- Форниксова (преходна, сводова) конюнктива – тя е силно нагъната, което осигурява свободните движения на очната ябълка
- Клепачна конюнктива – покрива вътрешната повърхност на клепачите и е здраво срастнала към тарзалните пластинки.
Лимбът на очната ябълка е мястото, където се срещат конюнктивата, склерата и роговицата. Тази зона е богато кръвоснабдена, като отчасти участва в изхранването на роговицата чрез дифузия през стените на кръвните капиляри.
Към конюнктивата принадлежат още и следните анатомични елементи:
- Горен и долен свод (форникс на конюнктивата)
- Полулунна гънка (plica semilunaris) – тя е рудимент от третия клепач, намира се темпорално от caruncula lacrimalis
- Карункула (caruncula lacrimalis) – малко овално възвишение, разположено във вътрешния (медиален) ъгъл на окото, покрито с епител
- Конюнктивален сак – закрито цепковидно пространство, което се получава при затваряне на клепачите
- Кръвоносни съдове – те образуват система от аркади, които изпращат клончета към форниксовата и булбовата конюнктива
- Лимфни съдове – образуват лимфна мрежа. Започват от лимба около роговицата, като тук съдовете са тънки и нежни. Те вървят радиерно на лимба и на 5 – 6 мм от него се вливат в циркулярно разположения пръстен на Лорка, след което лимфата се оттича до преаурикуларните и субмандибуларни лимфни възли. Стените на лимфните съдове са изградени от един ред ендотелни клетки, като на места ендотелният слой образува дубликатури, наречени клапи. Лимфата се придвижва по съдовете само при отворени клапи, като скоростта зависи от мигателните движения, контракциите на ендотелните клетки, както и от земното и лунното притегляне.
Микроскопски строеж:
Конюнктивата има следната хистологична структура:
- булбовата конюнктива е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител
- епителът в областта на форниксовата и клепачната конюнктива е многореден цилиндричен
- подепителната (аденоидна) тъкан на конюнкнивата е съставена от хлабава съединителна тъкан. Тя е най-добре изразена в областта на форниксовата конюнктива и е по-слабо развита в областта на клепачната и булбовата конюнктива
- хлабавата съединителна тъкан включва влакнести структури, клетки и кръвоносни съдове. Клетките са по-многобройни в повърхностните слоеве – фибробласти, фиброцити, хистиоцити, плазмоцити, лимфоцити, неутрофили, еозинофили
- във форниксовата конюнктива са разположени множество добавъчни слъзни жлези на Krause и Wolfring
- под клепачната конюнктива прозират каналите на Мейбомиевите жлези, разположени в тарза
- конюнктивата притежава богата сетивна инервация, която се осъществява от n. ophthalmicus (първият от трите главни клона на n. trigeminus).
Функции на конюнктивата:
- Сетивна – поради богатството от нервни окончания
- Защитна – тази функция се реализира посредством редица механизми на окото:
– учестяване на мигателните движения
– повишена слъзна секреция, която овлажнява повърхността на очната ябълка и намалява триенето на клепачите
– фагоцитарна функция – при попадане на чужди частици или микроорганизми в окото - Трофична функция по отношение на роговицата
- Конюнктивата играе роля и за реализиране на имунните процеси в окото – благодарение на аденоидната си тъкан, конюнктивата участва в синтеза на антитела (IgA, IgG, IgM, IgE).
Автор: д-р Д. Илев
