Склерата обхваща задните 5/6 от външната фиброзна обвивка на очната ябълка. Тя е много устойчива и заедно с роговицата поддържат формата на окото и имат защитна роля.
Склерата е бяла и непрозрачна, изградена от колагенни и еластични влакна. Дебелината й е различна в отделните участъци. Склерата е най-дебела в областта на задния полюс (1 – 1.5 mm) и най-тънка в областта на екватора, където изтънява до 0.3 mm. След това до очния лимб (границата с роговицата) отново задебелява до 0.6 mm.
При деца склерата има синкав цвят, защото е по-тънка и през нея прозират кръвоносните съдове от средната обвивка на окото. При възрастни хора склерата пожълтява, поради натрупване на мастна тъкан и пигмент.
В задната част на склерата, медиално от задния полюс се намира поле – lamina cribrosa, в което тя е надупчена. Това поле е с кръгла форма и диаметър – 1.5 mm. През него преминават нервните влакна на зрителния нерв.
Близо до границата с роговицата склерата съдържа циркулярен венозен канал – sinus venosus sclerae.
За външната повърхност на склерата се залавят сухожилията на шестте очнодвигателни мускули. Двата коси мускула се захващат зад екватора на очната ябълка, а останалите четири прави мускули се захващат за склерата на около 6 mm от очния лимб.
Склерата е изградена от три слоя:
- външен слой – episclera
Еписклерата се състои от рехава съединителна тъкан, която е добре кръвоснабдена. Тя свързва склерата с Теноновата капсула, която обвива очната ябълка отвън. Между склерата и Теноновата капсула се формира цепковидно пространство, изпълнено с течност, което дава възможност на очната ябълка да се движи свободно.
- среден слой – substantia propria sclerae
Състои се от неправилно подредени колагенни и еластични влакна, а между тях се намира основно вещество от кисели мукополизахариди и единични фиброцити. В този слой почти няма съдове.
- вътрешен слой – lamina fusca sclerae
Вътрешната обвивка на склерата се състои от тънък кафяво оцветен слой, богат на увеални меланоцити.
Автор: д-р Д. Илев
