Орбитата е част от придатъчния апарат на окото (apparatus accessorius oculi). Орбитата е разположена в горната част на лицевия скелет, непосредствено под предните части на базата на черепа. Тя има форма на четиристенна костна пирамида с основа напред и връх към турското седло. Орбитата има защитна функция – предпазва разположената в нея очна ябълка и нейните придатъци.
В състава на орбитата участват седем кости:
- челна кост (os frontale)
- клиновидна кост (os sphenoidale)
- ябълчна кост (os zygomaticum)
- горна челюст (maxilla)
- небцова кост (os palatinum)
- слъзна кост (os lacrimale)
- решетъчна кост (os ethmoidale)
Предно-задната ос на орбитата е с дължина 4,5 см, височината на входа ѝ е 3,5 см, а ширината – 4 см. Дълбочината на очницата от входа до зрителния нерв е 4 – 5,5 см.
Стените на орбитата се образуват от следните кости:
Горна – орбитната част на фронталната кост и на голямото крило на клиновидната кост.
- между вътрешната и средната трета на горния орбитен ръб се намира incisura supraorbitale, през която преминават едноименна артерия и нерв
- зад инцизурата на горната орбитна стена се намира трохлеята, през която се прехвърля сухожилието на горния кос мускул (m. obliguus superior)
- на горния орбитен ръб се намира incisura frontalis, през която преминава n. supratrochlearis.
Долна – орбитните части на ябълчната, небцовата кост и на максилата
- в задната част на долната стена се намира цепка (fissura orbitalis inferior), която преминава в sulcus infraorbitalis и canalis infraorbitalis. Този канал се отваря на предната повърхност на горната челюст с едноименен отвор, през който преминават a. infraorbitalis и n. infraorbitalis.
Латерална – голямото крило на клиновидната кост и ябълчната кост. Външната стена на орбитата е здрава.
Медиална – това е най-тънката стена на орбитата. Съставена е от lamina papiracea на клиновидната кост, слъзната кост, орбитната част на решетъчната кост, processus frontalis на горната челюст
- между орбитната пластинка на решетъчната кост и фронталната кост се намират няколко отворчета – foramina ethmoidalia anteriores et posteriores. През тях преминават артериални анастомози между между a. ophtalmica и a. carotis externa и венозни клончета колатерали на v. jugularis.
Всички стени на очницата са постлани със здрава надкостница, която рехаво приляга към костите. Изключение има в края на очницата и около нейните отвори, където надкостницата е срастнала с костта. Орбитните ръбове са по-плътни от стените ѝ.
Отпред орбитната кухина е преградена от тарзо-орбитната фасция, тарзалните пластинки и страничните клепачни връзки.
Очницата комуницира с:
- наторе – с предната черепна ямка
- надолу – с максиларните синуси
- навътре – с носната кухина
- навън – с темпоралната ямка
Очната кухина се съобщава със заобикалящите я анатомични структури посредством няколко отвора:
Canalis nervi optici – намира се на върха на орбитата, през него от средната черепна ямка към орбитата преминават n. opticus и a. ophthalmica
Fissura orbitalis superior – образува се между малкото и голямото крило на os sphenoidale. Чрез нея орбитата се свързва със средната черепна ямка. През нея преминават n. oculomotorius, n. trochlearis, n. abducens, n. ophthalmicus, v. ophthalmica superior, рекурентната менингеална артерия и симпатикови нервни влакна
Fissura orbitalis inferior – разполага се между голямото крило на os sphenoidale и максилата. Тя свързва очницата с fossa infratemporalis и fossa pterygopalatina. Оттук преминават v. ophthalmica inferior, n. infraorbitalis, a. infraorbitalis и n. zygomaticus.
Съдържимо на орбитата: Орбитата е изпълнена със следните елементи:
- очна ябълка
- зрителен нерв
- очнодвигателните мускули, орбитният мускул на Мюлер
- тенонова капсула
- слъзната жлеза
- цилиарният ганглий, периферни нерви
- артериални и венозни съдове
- рехава мастна тъкан (corpus adiposum orbitae)
Кръвоснабдяване и инервация на орбитата:
Основният кръвоносен съд, който кръвоснабдява орбитата, е a. ophthalmica. Тя е клон на a. carotis interna. Навлиза в орбитата през canalis nervi optici и се разделя на множество клончета
Венозната система на орбитата включва
- ophthalmica superior – формира се в горномедиалния квадрант на очницата, където анастомозира с v. angularis, клон на v. facialis. Влива се в sinus cavernosus
- ophthalmica inferior – намира се в долномедиалната част на орбитата, влива се във v. ophthalmica superior
Вените на орбитата нямат клапи и имат множество връзки с вените на лицето, носната кухина и челото. Всичко това е предпоставка за по- бързото разнасяне на инфекции от кожата на лицето и околоносните кухини.
Инервация на орбита:
- Сетивна – n. ophthalmicus
- Ganglion ciliare
- През орбитата преминават и очнодвигателните нерви – n. trochlearis, n. abducens и n. oculomotorius.
Автор: д-р Д. Илев
