Пикочният канал (уретрата) у мъжа представлява еластична тръба, която започва от шийката на пикочния мехур с вътрешно отвърстие (ostium urethrae internum) и завършва на върха на главичката на половия член с външно отвърстие (ostium urethrae externum). Той е дълъг около 20 – 22 cm и широк около 6 – 7 mm. Преминава през простатната жлеза, пикочно-половата диафрагма (diaphragm urogenitale) и спонгиозното тяло на пениса.
В зависимост от това уретрата се разделя на три части:
1. Простатна част (pars prostatica) – преминава през простатата и има дължина около 3 cm. На задната й стена се намира семенното хълмче (colliculus seminalis), в средата на което се разполага отворът на utriculus masculinus (мъжка матчица), а встрани от него – отворите на изхвърлящите канали и отвърстията на простатните жлези. Utriculus masculinus (мъжката матчица) е остатък от ембрионалния Мюлеров канал и представлява сляпо завършваща торбичка.
2. Мембранозна част (pars membranacea) – дължината й е 1 – 2 cm, преминава през пикочно-половата диафрагма и покриващата я горна и долна фасция. Тази част е обхваната отвън от напречнонабраздени мускулни снопчета (m. sphincter urethrae).
3. Спонгиозна част (pars spongiosa) – дължината й е около 15 – 16 cm, преминава през спонгиозното тяло на пениса. Има две разширения:
– първото разширение е в участъка, който съответства на луковицата на спонгиозното тяло. Тук се намират булбо-уретралните жлези, чиито каналчета се отварят в уретрата.
– второто разширение представлява ладиевидна ямка (fossa navicularis) и се намира непосредствено преди външния отвор на уретрата.
Клинично уретрата се разделя на задна и предна част, като границата между тях е пикочно-половата диафрагма. Предната уретра включва спонгиозната част, а задната – мембранозната и простатната част.
Уретрата има три физиологични стеснения, като първото се намира на мястото на външния отвор, второто – в мембранозната част, а третото – в областта на вътрешния отвор.
Пикочният канал има две извивки. Първата е от вътрешния отвор до пикочно-половата диафрагма и не се мени. Втората се простира от луковицата на спонгиозното тяло до външния отвор и съществува само при висящо положение, изправя се лесно при повдигане на половия член.
Стената на пикочния канал се състои от лигавица, подлигавица и мускулен слой.
Лигавицата в началната част на уретрата до семенното хълмче е покрита с преходен епител. В тази част уретрата е в контакт само с урината и има строеж, сходен с този на пикочния мехур. В останалата част на уретрата, която служи за общ път на урината и семенната течност, епителът е многослоен цилиндричен. Само в областта на ладиевидната ямка, където поради стеснения външен отвор се създава голямо налягане на урината и семенната течност, епителът е многослоен плосък.
По повърхността на лигавицата се отварят много жлези на Литре. Освен тях има и вдлъбвания – уретрални лакуни, от чиито стени изхождат уретрални жлези. Тези жлези произвеждат слуз, която поддържа пикочния канал влажен и хлъзгав. Уретралните лакуни могат да имат големи размери и при невнимателна катетеризация в тях може да попадне катетъра и да причини разкъсване.
Подлигавичният слой се състои от рехава съединителна тъкан, богата на еластични влакна.
Мускулният слой се състои от надлъжно и циркулярно разположени гладкомускулни влакна.
Простатната част на уретрата се кръвоснабдява от a. rectalis media и a. vesicalis inferior, мембранозната част от a. rectalis inferior, а спонгиозната част от a. urethralis.
Венозната кръв се оттича към вените на пикочния мехур и на пениса.
Лимфният отток се извършва по лимфните съдове на простатата и на пениса.
Инервацията на пикочния канал се осъществява от нервни влакна от сплетенията, инервиращи простатата и половия член.
Прочетете за:
Болести на уретрата на мъжа
