Семенното мехурче (vesicula seminalis) е чифтен жлезен орган, разположен под дъното на пикочния мехур, пред правото черво и над простатната жлеза. Има форма на круша, сплесната в предно-задно положение. Дължината му е около 5 cm, а ширината около 1 cm. Има твърда консистенция, поради добре развитата мускулатура. Разположението на семенните мехурчета пред правото черво дава възможност да се изследват при ректално туширане.
Върховете на двете семенни мехурчета са покрити с перитонеум и са прикрепени към дъното на пикочния мехур заедно с ампулите на семепроводите чрез съединителна тъкан.
Семенното мехурче има изходящ канал (ductus excretorius), който се съединява със семепровода (ductus deferens) в общ изхвърлящ канал – ductus ejaculatorius. Той е дълъг около 2 cm, а луменът му се стеснява от 0.5 до 0.2 mm. Влива се встрани от семенното възвишение (colliculus seminalis) на простатната част на уретрата.
Стената на семенното мехурче се състои от мускулни и колагенни влакна, а кухината му е постлана с лигавица.
Лигавицата е покрита с един-два реда цилиндрични или кубични епителни клетки. Тези епителни клетки секретират една от съставките на семенната течност. Секретът на семенното мехурче представлява вискозна течност с алкална реакция, богата на фруктоза.
При еякулация мускулатурата на стената на семенното мехурче се съкращава и изтласква секрета в просвета на изхвърлящия канал (ductus ejaculatorius).
Отвън семенното мехурче има съединителнотъканна обвивка, която го свързва със съседните органи. Само горният му край е покрит с перитонеум.
Кръвоснабдяването на семенното мехурче се осъществява от разклонения на следните артерии: a. vesicalis inferior, a. ductus deferentis и a. rectalis media. Оттичането на венозната кръв става в системата на v. iliaca interna. Лимфният отток се извършва към илиачните лимфни възли.
Инервацията се осъществява от клончета на plexus hypogastricus.
