Неонатален омфалит е инфекция на пъпния остатък, на кожата и подкожието около пъпа, възникваща у новородени. Симптомите обикновено се появяват на третия ден. Изисква незабавно лечение, тъй като бързо може да премине в системна инфекция.
Неонаталният омфалит се среща рядко в развитите страни.
Какви са причините за неонатален омфалит?
Веднага след раждането пъпа се колонизира от много различни бактерии. Грам-положителни бактерии се откриват в рамките на часове, а скоро след това се появяват и много чревни микроорганизми.
Неонаталният омфалит е полимикробна инфекция, като най-често се причинява от: Стафилококус ауреус, Стрептококус пиогенес, Ешерихия коли, Клебсиела, Протеус и др.
Пъпната връв свързва плода с майката по време на бременността, като след раждането се прерязва и се получава малък пъпен остатък. Той постепенно изсъхва и обикновено отпада в рамките на 5 до 15 дни. Девитализираните тъкани на пъпния остатък са подходяща среда за размножаването на бактериите, а тромбозираните кръвоносни съдове позволяват навлизането им в кръвообращението, което води до системна инфекция.
Рискови фактори за развитие на неонатален омфалит са:
- продължително раждане
- ниско тегло при раждане
- хориоамнионит на майката
- пъпна катетеризация
- раждане в нестерилна обстановка, раждане у дома
- неправилна грижа за пъпният остатък.
Какви са симптомите на неонатален омфалит?
Симптомите на неонатален омфалит се развиват в първите дни след раждането. Настъпва зачервяване и оток на пъпа и околната тъкан. Може да има гнойна секреция или изтичане на кръв от пъпа. Наличието на неприятна миризма крие съмнение за анаеробна инфекция.
Първоначално се развива повърхностен целулит, но ако не се лекува, възпалителния процес може да се разпространи, да обхване цялата коремна стена и да се развие некротизиращ фасциит. Настъпва некроза на пъпния остатък, по кожата около пъпа се откриват екхимози (кръвоизливни петна), були (големи мехури), засяга се фасцията на предната коремна стена.
При попадане на микроорганизми в кръвообращението се развива сепсис и се появяват системни симптоми като отпадналост, висока температура, ускорен пулс, раздразнителност, намален апетит. Други редки усложнения са: перитонит, абсцес на черния дроб, тромбоза на порталната вена и др.
Как се диагностицира неонатален омфалит?
В повечето случаи клиничната картина на омфалит е достатъчна за поставяне на диагнозата. При изследване на секрет от пъпа може да се докаже причинителя. Лабораторните изследвания варират в зависимост от тежестта на заболяването.
Неонаталният омфалит трябва да се разграничи от гранулом на пъпа, полип на пъпа.
Какво е лечението при неонатален омфалит?
Провежда се лечение с широкоспектърни антибиотици. При съмнение за стафилококова инфекция се прилага Пеницилин, Ванкомицин. Ако се подозира анаеробна инфекция се препоръчва Клиндамицин, Метронидазол. Лечението се провежда парентерално като продължителността на курса е около 10 дни, но зависи от състоянието на бебето и от наличието на усложнения.
Прочетете за:
Болести на пъпа
