Плезенето на езика е често срещано явление при кърмачетата и обикновено е част от нормалното им развитие и начин на комуникация. Въпреки това, постоянната поява на този симптом изисква внимателно наблюдение, за да се разграничат безобидните причини от тези, които изискват допълнителна консултация.
Нормални причини бебето да си плези езика
През първите месеци от живота, бебетата „откриват“ света, а устата и езикът са техни основни инструменти за това.
- рефлекс на изтласкване
При новородените и кърмачетата езикът има естествен рефлекс да се изтласква напред, когато нещо докосне устните или езика. Това помага на бебето да засуче и да се храни. Обикновено този рефлекс отслабва между 4–6 месечна възраст, когато бебето започва да се учи да приема лъжичка и твърди храни.
- начин на изследване на света
Бебетата използват устата си, за да „опознаят“ света – чрез близане, дъвчене, смучене и показване на езичето. В този етап, обикновено между 3 и 8 месеца, плезенето е игра и експеримент.
- проблеми с венците или никнене на зъби
Когато зъбките започват да пробиват (обикновено около 5–7 месец), венците сърбят и дразнят. Езикът се движи напред-назад, за да облекчи неприятното усещане. Може да се съчетава със слюноотделяне, дъвчене на ръце или играчки.
- имитация
Бебетата често имитират израженията на лицето на възрастните около тях. Ако видят някой да се плези, е напълно възможно да се опитат да направят същото. Това е част от развитието на социалните умения и общуването.
- сигнал за глад или ситост
Понякога плезенето е ранен сигнал за глад (заедно с търсене на гърда/биберон, пъхане на ръце в устата). Бебето се опитва да задвижи езика си в очакване на хранене. Може да бъде и знак, че са сити и отказват повече храна.
Кога да се консултирате с педиатър?
В повечето случаи, плезенето на езика е нормално и временно. Въпреки това, ако забележите, че езикът е постоянно извън устата и/или е придружен от други симптоми, е важно да се направи преглед от педиатър за изключване на по-сериозни състояния. Консултирайте се с лекар ако:
Езикът изглежда постоянно издаден, дори в покой
Това може да се наблюдава при някои състояния, като:
- мускулна хипотония (понижен мускулен тонус) – по-нисък мускулен тонус на лицевите и оралните мускули може да затрудни задържането на езика в устата.
- уголемен език (макроглосия) – например при някои генетични синдроми като синдром на Даун или при вроден хипотиреоидизъм
- анатомични особености на устата или челюстта
- проблеми с дишането – ако бебето диша предимно през устата (поради запушен нос, уголемени сливици), може да държи езика си навън.
Проблеми с храненето
Ако бебето трудно засуква, често се дави, изпуска зърното или не наддава добре, педиатърът трябва да прецени дали има:
- твърде късо юздичка на езика (ankyloglossia) – може да доведе до затруднения в кърменето и говора по-късно. Често се налага хирургична корекция.
- нарушение в координацията на смукане и гълтане.
Съпътстващи симптоми
Обърнете внимание, ако плезенето е придружено от:
- изразено слюноотделяне след 6-месечна възраст
- проблеми с дишането през носа
- промяна в звуците при гукане или издаване на гласове
- необичайно изражение на лицето.
Тогава е уместно да се направи преглед при педиатър.
Какво могат да направят родителите
- не се тревожете прекомерно, ако бебето е жизнено, усмихнато и се храни добре
- наблюдавайте поведението му – кога и колко често плези езика
- стимулирайте го с различни изражения на лицето и разговор – това помага за социалното и езиковото развитие.
- при съмнение – консултирайте се с вашия педиатър, който ще прецени дали са нужни допълнителни изследвания.
Какви са причините кърмачето да продължава да плези езика си?
Плезенето на езика обикновено е временно, но в някои случаи може да продължи и след кърмаческа възраст. Възможни причини са:
- състояния, които насърчават дишането през устата – алергии, хронично запушен нос и уголемени сливици
- анатомични проблеми – децата с тясна горна челюстна кост или струпани зъби може да имат ограничено пространство в устата си за позициониране и движение на езика си.
- заболявания на нервната система – състояния, които влияят на начина, по който детето използва мускулите си за говор и преглъщане, могат да доведат до избутване на езика. Например церебрална парализа, синдром на Даун и разстройство от аутистичния спектър.
Може ли избутването на езика да повлияе на развитието на детето?
Ако плезенето на езика продължи, това може да има трайни последици за развитието на детето. Някои потенциални дългосрочни последици включват:
- проблеми с говора: тъй като езикът е жизненоважен за говора, постоянното движение на избутване може да доведе до проблеми с артикулацията и забавяне в развитието на речта.
- зъбни проблеми: избутването на езика може да допринесе за зъбни проблеми, като отворена захапка, неправилно подредени зъби и неправилен растеж на челюстта. Може да доведе до нарушения на темпоромандибуларната става и болки в челюстта.
Как се лекува плезенето на езика?
Лечението до голяма степен зависи от възрастта на детето и тежестта на състоянието. Провежда се от педиатър или детски зъболекар. Възможностите за лечение включват:
Орална терапия: Детски зъболекар или педиатър може да препоръча упражнения за укрепване на езика и подобряване на орално-моторните способности. Тези упражнения могат да помогнат за насърчаване на правилната стойка на езика и преглъщането.
Корекции на храненето: Ако детето има затруднения с храненето, педиатър може да помогне с техники за подобряване на хранителните навици.
Консултация с логопед: При по-големи деца логопеда може да помогне за справяне с всякакви проблеми с говора или преглъщането, които възникват поради плезене на езика.
Дентална интервенция: Ако състоянието води до проблеми със зъбите или захапката, може да се наложи ранно ортодонтско лечение, за да се предотвратят по-нататъшни усложнения.
