Хемолитичната болест на новороденото е нарушение на кръвта, което се дължи на несъвместимост на кръвта на майката и на плода. Най-често това състояние се наблюдава когато жена, която има резус фактор отрицателен създаде дете с мъж, който има резус фактор положителна кръв. Ако и бебето е с резус фактор положителна кръв това води до конфликт между майчиния организъм и неговия и еритроцитите на бебето се разрушават.
Хемолитичната болест може да се развие и при несъответсвие между кръвната група на майката и бебето, но в такива случаи тя протича доста по-леко, отколкото несъответствието по резус фактор.
За щастие хемолитичната болест на новороденото е рядко срещано състояние. По-често се наблюдава при втора бременност на жената, защото при първа бременност организмът на жената за първи път се среща с това несъответствие и започва да изгражда антитела, които могат да започнат да действат при втората бременност.
Защо е опасно това състояние?
Когато антителата в кръвта на майката срещу отрицателния резус фактор започнат да действат срещу организма на бебето това води до разрушаването на неговите еритроцити. Това води до анемия на бебето. Анемията е опасна за новородените, защото се намалява количеството на кислород в кръвта на бебето. При разрушаването на еритроцитите се образува субстанция наречена билирубин, която се натрупва в тъканите и органите на бебето. Това състояние е известно като хипербилирубинемия. Тъй като билирубинът е пигмент, това води до жълтеникаво оцветяване на кожата на новороденото.
Усложненията в резултат на хемолитичната болест могат да варират от леки до тежки. Те могат да бъдат разделени по отношение на това дали се развиват по време на бременността или след това:
По време на бременността:
- лека анемия, хипербилирубинемия и жълтеница
- тежка анемия с увеличение на слезката и черния дроб
- хидропс феталис – това е най-тежкото усложнение по време на бременността, при което органите на плода не успяват да се справят с анемията. Сърцето започва да отказва и се натрупва течност в тъканите на плода.
След раждането:
- тежка хипербилирубинемия и жълтеница
- керниктер – това е най-тежката форма на хипербилирубинемия, която се развива в резултат на натрупване на билирубин в мозъка на бебето. Това може да причини гърчове, увреждане на мозъка и като краен резултат смърт.
Как се диагностицира хемолитичната болест на новороденото?
Най-важното при диагностицирането на това състояние е установяването на несъвместимост между кръвните групи на бебето и майката. Това може да стане по следния начин:
- тестване на кръвта на майката за наличие на антитела срещу резус фактора.
- типизиране на кръвта на майката и плода по АБО системата и резус фактор.
- лабораторни изследвания – наличие на ретикулоцитоза и еритробластоза в периферната кръв, повишен неконюгиран билирубин.
- ултразвук за търсене на увеличаване на органите на бебето и търсене на излишно количество течност в тялото на плода.
Какво е лечението на хемолитичната болест?
Анемията трябва бързо да се коригира чрез вливане на еритроцитна маса. Извършва се корекция и на електролитния дисбаланс и рехидратация.
Може да се приложи и облъчване със синя светлина (фототерапия), при което билирубина се превръща във водноразтворим фотобилирубин, който не е невротоксичен.
За овладяването на тежка анемия в резултат на разрушаването на еритроцитите на бебето се налага извършването на обменно кръвопреливане. Вливането на прясна кръв спомага за увеличаване на количеството еритроцити и подобряването на снабдяването на тъканите с кислород. Ако нивата на билирубина продължават да бъдат високи след кръвопреливането може да се наложи извършването на повторно такова.
Прочетете за:
Хидропс на плода
