Острата ревматична треска представлява възпалително заболяване на съединителната тъкан, при което се засягат главно сърцето, ставите, кожата и ЦНС. Проявява се 2 – 3 седмици след прекарана инфекция на горните дихателни пътища, причинена от β-хемолитичния стрептокок от група А.
Острата ревматична треска започва остро, след което има хроничен ход с периоди на обостряне, като често се стига до формиране на клапен сърдечен порок.
Първият пристъп на заболяването най-често настъпва във възрастта между 5 и 15 години.
Какви са причините за остра ревматична треска?
Острата ревматична треска се развива след фарингит, ангина, скарлатина, причинени от β-хемолитичен стрептокок от група А. Точният механизъм, по който предшестващата стрептококова инфекция води до ревматизъм не е известен. Счита се, че основна роля има т. нар. „молекулна мимикрия“ – организмът изработва срещу стрептококовите антигени антитела, които реагират и срещу собствените тъкани.
Какви са симптомите при остра ревматична треска (ревматизъм)?
Първият ревматичен пристъп обикновено започва 2-3 седмици след стрептококова инфекция. Температурата се повишава до 38-39 °С, има отпадналост, обилно нощно изпотяване, главоболие. Тези симптоми предхождат големите клинични прояви на ревматизма, а именно:
Ревматичен полиартрит
Това е най-честият начален симптом. Засягат се главно големите стави – коленни, глезенни, лакътни, гривнени. Засегнатите стави са силно болезнени, оточни, зачервени и затоплени, движенията в тях са ограничени. Артритът има „скачащ“ характер – оплакванията в една става продължават няколко дни, след което затихват и скачат в друга. Ставните симптоми се повлияват много добре от салицилати, като ставите се възстановяват напълно, без да остават трайни увреждания.
Ревмокардит
Ревмокардитът е водещата клинична проява при ревматизъм. Най-често се засяга миокардът, след което ендокардът, а най-рядко перикардът. Болните се оплакват от лесна умора, сърцебиене, задух, тежест в гърдите.
Основните клинични прояви на ревмокардита са:
- увреждане на сърдечните клапи и поява на сърдечни шумове
При аускултация може да се установи систоличен шум на сърдечния връх, който е израз на митрална инсуфициенция. По-рядко може да се чуе мезодиастолен шум на Carey-Coombs, който се дължи на митрална стеноза. При формирана аортна инсуфициенция може да се чуе диастолен аортен шум.
- кардиомегалия – увеличаването на сърдечните граници е израз на ревматичния миокардит
- ритъмни и проводни нарушения – екстрасистоли, AV блок, снижаване на ST сегмента
- застойна сърдечна недостатъчност
- перикардит – поява на перикардно триене или перикарден излив.
Хорея минор
Хорея минор е късна неврологична проява на остър ревматичен пристъп. Наблюдава се по-често при момичета на възраст около 8 години. Започва постепенно, с промени в настроението, раздразнителност, неволеви, разхвърляни движения на мускулите на лицето и крайниците, включително тикове, гримаси, залитаща походка.
Ревматични възли
Ревматичните възли представляват плътни, кръгли, неболезнени възли с размери до 1-2 см. Локализират се главно около залавните места на сухожилията и над костни повърхности. Откриват се около лакътните стави, предмишниците, в тилната област, около колената, глезените. След 1-2 месеца претърпяват обратно развитие.
Еритема ануларе
Еритема ануларе представлява характерен червен, пръстеновиден обрив по тялото и крайниците. Обривът е неболезнен, несърбящ и изчезва при натиск. Отзвучава бързо, но може да рецидивира.
В еволюцията на острия ревматичен пристъп се наблюдават: остър период, който продължава до 3 месеца, подостър период – от 6 месеца до 1 година и период на ремисия, като може и да не последва втори пристъп.
Как се диагностицира острата ревматична треска?
Диагнозата на ревматизма се основава на:
- данни от анамнезата – болните са прекарали ангина или фарингит
- характерните клинични прояви
Главните диагностични критерии са: ревмокардит, полиартрит, хорея минор, подкожни възли, еритема ануларе.
Допълнителни (малки) диагностични критерии са: повишена температура, болки в ставите, прекаран в миналото ревматичен пристъп, ускорена СУЕ, ЕКГ промени, увеличен AST и др.
- лабораторни изследвания
От лабораторните изследвания най-голямо значение има изследването на антистрептолизиновия титър (AST) и на други антитела срещу стрептококови антигени (антидезоксирибонуклеаза В, антистрептокиназа), които доказват предшестваща стрептококова инфекция. Антистрептококовите антитела имат най-висок титър 4-6 седмици след началото на стрептококовата инфекция, след което се понижават.
В острата фаза на заболяването се установяват ускорена СУЕ, положителен С реактивен протеин, увеличен фибриноген, левкоцитоза.
При изследване на гърлен секрет в острия стадий на ангината или фарингита може да се изолира β-хемолитичен стрептокок.
- Ехокардиография
- ЕКГ
- Рентгенография на сърцето.
Какво е лечението на острата ревматична треска?
Лечението на острата ревматична треска цели:
- лечение на стрептококовата инфекция – провежда се антибиотично лечение с пеницилин за 10 дни
- противовъзпалително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди – прилагат се аспирин, диклофенак, индометацин и др.
- лечение на усложненията – провежда се лечение на появили се ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност
- вторична профилактика – цели предотвратяването на рецидив и се провежда в продължение на 5 години. Използва се Бензацилин.
Прочетете за:
Усложнения при гнойна ангина
Остра ангина (остър тонзилит)
