Острата ревматична треска представлява възпалително заболяване на съединителната тъкан, при което се засягат главно сърцето, ставите, кожата и ЦНС. Проявява се 2 – 3 седмици след прекарана инфекция на горните дихателни пътища, причинена от β-хемолитичния стрептокок от група А.

Острата ревматична треска започва остро, след което има хроничен ход с периоди на обостряне, като често се стига до формиране на клапен сърдечен порок.

Първият пристъп на заболяването най-често настъпва във възрастта между 5 и 15 години.

Какви са причините за остра ревматична треска?

Острата ревматична треска се развива след фарингит, ангина, скарлатина, причинени от β-хемолитичен стрептокок от група А. Точният механизъм, по който предшестващата стрептококова инфекция води до ревматизъм не е известен. Счита се, че основна роля има т. нар. „молекулна мимикрия“ – организмът изработва срещу стрептококовите антигени антитела, които реагират и срещу собствените тъкани.

Какви са симптомите при остра ревматична треска (ревматизъм)?

Първият ревматичен пристъп обикновено започва 2-3 седмици след стрептококова инфекция. Температурата се повишава до 38-39 °С, има отпадналост, обилно нощно изпотяване, главоболие. Тези симптоми предхождат големите клинични прояви на ревматизма, а именно:

Ревматичен полиартрит

Това е най-честият начален симптом. Засягат се главно големите стави – коленни, глезенни, лакътни, гривнени. Засегнатите стави са силно болезнени, оточни, зачервени и затоплени, движенията в тях са ограничени. Артритът има „скачащ“ характер – оплакванията в една става продължават няколко дни, след което затихват и скачат в друга. Ставните симптоми се повлияват много добре от салицилати, като ставите се възстановяват напълно, без да остават трайни увреждания.

Ревмокардит

Ревмокардитът е водещата клинична проява при ревматизъм. Най-често се засяга миокардът, след което ендокардът, а най-рядко перикардът. Болните се оплакват от лесна умора, сърцебиене, задух, тежест в гърдите.

Основните клинични прояви на ревмокардита са:

  • увреждане на сърдечните клапи и поява на сърдечни шумове

При аускултация може да се установи систоличен шум на сърдечния връх, който е израз на митрална инсуфициенция. По-рядко може да се чуе мезодиастолен шум на Carey-Coombs, който се дължи на митрална стеноза. При формирана аортна инсуфициенция може да се чуе диастолен аортен шум.

  • кардиомегалия – увеличаването на сърдечните граници е израз на ревматичния миокардит
  • ритъмни и проводни нарушения – екстрасистоли, AV блок, снижаване на ST сегмента
  • застойна сърдечна недостатъчност
  • перикардит – поява на перикардно триене или перикарден излив.

Хорея минор

Хорея минор е късна неврологична проява на остър ревматичен пристъп. Наблюдава се по-често при момичета на възраст около 8 години. Започва постепенно, с промени в настроението, раздразнителност, неволеви, разхвърляни движения на мускулите на лицето и крайниците, включително тикове, гримаси, залитаща походка.

Ревматични възли

Ревматичните възли представляват плътни, кръгли, неболезнени възли с размери до 1-2 см. Локализират се главно около залавните места на сухожилията и над костни повърхности. Откриват се около лакътните стави, предмишниците, в тилната област, около колената, глезените. След 1-2 месеца претърпяват обратно развитие.

Еритема ануларе

Еритема ануларе представлява характерен червен, пръстеновиден обрив по тялото и крайниците. Обривът е неболезнен, несърбящ и изчезва при натиск. Отзвучава бързо, но може да рецидивира.

В еволюцията на острия ревматичен пристъп се наблюдават: остър период, който продължава до 3 месеца, подостър период – от 6 месеца до 1 година и период на ремисия, като може и да не последва втори пристъп.

Как се диагностицира острата ревматична треска?

Диагнозата на ревматизма се основава на:

  • данни от анамнезата – болните са прекарали ангина или фарингит
  • характерните клинични прояви

Главните диагностични критерии са: ревмокардит, полиартрит, хорея минор, подкожни възли, еритема ануларе.

Допълнителни (малки) диагностични критерии са: повишена температура, болки в ставите, прекаран в миналото ревматичен пристъп, ускорена СУЕ, ЕКГ промени, увеличен AST и др.

  • лабораторни изследвания

От лабораторните изследвания най-голямо значение има изследването на антистрептолизиновия титър (AST) и на други антитела срещу стрептококови антигени (антидезоксирибонуклеаза В, антистрептокиназа), които доказват предшестваща стрептококова инфекция. Антистрептококовите антитела имат най-висок титър 4-6 седмици след началото на стрептококовата инфекция, след което се понижават.

В острата фаза на заболяването се установяват ускорена СУЕ, положителен С реактивен протеин, увеличен фибриноген, левкоцитоза.

При изследване на гърлен секрет в острия стадий на ангината или фарингита може да се изолира β-хемолитичен стрептокок.

  • Ехокардиография
  • ЕКГ
  • Рентгенография на сърцето.

Какво е лечението на острата ревматична треска?

Лечението на острата ревматична треска цели:

  • лечение на стрептококовата инфекция – провежда се антибиотично лечение с пеницилин за 10 дни
  • противовъзпалително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди – прилагат се аспирин, диклофенак, индометацин и др.
  • лечение на усложненията – провежда се лечение на появили се ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност
  • вторична профилактика – цели предотвратяването на рецидив и се провежда в продължение на 5 години. Използва се Бензацилин.

Прочетете за:
Усложнения при гнойна ангина
Остра ангина (остър тонзилит)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!