Начало Детско здраве Остра ревматична треска (ревматизъм)

Остра ревматична треска (ревматизъм)

остра ревматична треска
остра ревматична треска

Острата ревматична треска представлява възпалително заболяване на съединителната тъкан, при което се засягат главно сърцето, ставите, кожата и ЦНС. Проявява се 2 – 3 седмици след прекарана инфекция на горните дихателни пътища, причинена от β-хемолитичния стрептокок от група А.

Острата ревматична треска започва остро, след което има хроничен ход с периоди на обостряне, като често се стига до формиране на клапен сърдечен порок.

Първият пристъп на заболяването най-често настъпва във възрастта между 5 и 15 години.

Какви са причините за остра ревматична треска?

Острата ревматична треска се развива след фарингит, ангина, скарлатина, причинени от β-хемолитичен стрептокок от група А. Точният механизъм, по който предшестващата стрептококова инфекция води до ревматизъм не е известен. Счита се, че основна роля има т. нар. „молекулна мимикрия“ – организмът изработва срещу стрептококовите антигени антитела, които реагират и срещу собствените тъкани.

Какви са симптомите при остра ревматична треска (ревматизъм)?

Първият ревматичен пристъп обикновено започва 2-3 седмици след стрептококова инфекция. Температурата се повишава до 38-39 °С, има отпадналост, обилно нощно изпотяване, главоболие. Тези симптоми предхождат големите клинични прояви на ревматизма, а именно:

Ревматичен полиартрит

Това е най-честият начален симптом. Засягат се главно големите стави – коленни, глезенни, лакътни, гривнени. Засегнатите стави са силно болезнени, оточни, зачервени и затоплени, движенията в тях са ограничени. Артритът има „скачащ“ характер – оплакванията в една става продължават няколко дни, след което затихват и скачат в друга. Ставните симптоми се повлияват много добре от салицилати, като ставите се възстановяват напълно, без да остават трайни увреждания.

Ревмокардит

Ревмокардитът е водещата клинична проява при ревматизъм. Най-често се засяга миокардът, след което ендокардът, а най-рядко перикардът. Болните се оплакват от лесна умора, сърцебиене, задух, тежест в гърдите.

Основните клинични прояви на ревмокардита са:

  • увреждане на сърдечните клапи и поява на сърдечни шумове

При аускултация може да се установи систоличен шум на сърдечния връх, който е израз на митрална инсуфициенция. По-рядко може да се чуе мезодиастолен шум на Carey-Coombs, който се дължи на митрална стеноза. При формирана аортна инсуфициенция може да се чуе диастолен аортен шум.

  • кардиомегалия – увеличаването на сърдечните граници е израз на ревматичния миокардит
  • ритъмни и проводни нарушения – екстрасистоли, AV блок, снижаване на ST сегмента
  • застойна сърдечна недостатъчност
  • перикардит – поява на перикардно триене или перикарден излив.

Хорея минор

Хорея минор е късна неврологична проява на остър ревматичен пристъп. Наблюдава се по-често при момичета на възраст около 8 години. Започва постепенно, с промени в настроението, раздразнителност, неволеви, разхвърляни движения на мускулите на лицето и крайниците, включително тикове, гримаси, залитаща походка.

Ревматични възли

Ревматичните възли представляват плътни, кръгли, неболезнени възли с размери до 1-2 см. Локализират се главно около залавните места на сухожилията и над костни повърхности. Откриват се около лакътните стави, предмишниците, в тилната област, около колената, глезените. След 1-2 месеца претърпяват обратно развитие.

Еритема ануларе

Еритема ануларе представлява характерен червен, пръстеновиден обрив по тялото и крайниците. Обривът е неболезнен, несърбящ и изчезва при натиск. Отзвучава бързо, но може да рецидивира.

В еволюцията на острия ревматичен пристъп се наблюдават: остър период, който продължава до 3 месеца, подостър период – от 6 месеца до 1 година и период на ремисия, като може и да не последва втори пристъп.

Как се диагностицира острата ревматична треска?

Диагнозата на ревматизма се основава на:

  • данни от анамнезата – болните са прекарали ангина или фарингит
  • характерните клинични прояви

Главните диагностични критерии са: ревмокардит, полиартрит, хорея минор, подкожни възли, еритема ануларе.

Допълнителни (малки) диагностични критерии са: повишена температура, болки в ставите, прекаран в миналото ревматичен пристъп, ускорена СУЕ, ЕКГ промени, увеличен AST и др.

  • лабораторни изследвания

От лабораторните изследвания най-голямо значение има изследването на антистрептолизиновия титър (AST) и на други антитела срещу стрептококови антигени (антидезоксирибонуклеаза В, антистрептокиназа), които доказват предшестваща стрептококова инфекция. Антистрептококовите антитела имат най-висок титър 4-6 седмици след началото на стрептококовата инфекция, след което се понижават.

В острата фаза на заболяването се установяват ускорена СУЕ, положителен С реактивен протеин, увеличен фибриноген, левкоцитоза.

При изследване на гърлен секрет в острия стадий на ангината или фарингита може да се изолира β-хемолитичен стрептокок.

  • Ехокардиография
  • ЕКГ
  • Рентгенография на сърцето.

Какво е лечението на острата ревматична треска?

Лечението на острата ревматична треска цели:

  • лечение на стрептококовата инфекция – провежда се антибиотично лечение с пеницилин за 10 дни
  • противовъзпалително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди – прилагат се аспирин, диклофенак, индометацин и др.
  • лечение на усложненията – провежда се лечение на появили се ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност
  • вторична профилактика – цели предотвратяването на рецидив и се провежда в продължение на 5 години. Използва се Бензацилин.

Прочетете за:
Усложнения при гнойна ангина
Остра ангина (остър тонзилит)