Начало / Заболявания и състояния / Уши, нос, гърло / Остра ангина (остър тонзилит). Херпангина

Остра ангина (остър тонзилит). Херпангина

юли 15, 2015

На латински: Tonsillitis acuta (Angina)
На английски: Acute tonsillitis (Acute angina)

Определение: Ангината е остро неспецифично възпаление с вирусна, бактериална или гъбична генеза, което обхваща небните сливици. Нарича се още остър тонзилит.

Наблюдаваните при инфекциозните заболявания ангини имат различен характер – катарален, фоликуларен, лакунарен, псевдомембранозен, некротичен, некротично-улцерозен, гангренозен, микотичен.

Видове ангини:
В зависимост от клиничната картина ангината може да бъде:

  • Остра – има бързо развитие и продължителност около една седмица, причинява се от вируси или бактерии.
  • Подостра – с по-слабо изразена симптоматика, но протича по-продължително – между 3 седмици и 3 месеца.
  • Хронична – тя се причинява от бактерии и може да продължи с години.

Според етиологията и характерната клинична изява ангините биват:

  • Катарална – с вирусна етиология (грипни, парагрипни, аденовируси), характеризира се със силно зачервено гърло, налепи по сливиците и фебрилитет.
  • Гнойна – тя е бактериална инфекция, най-често се причинява от стрептококи, стафилококи, пневмококи. По сливиците се натрупват точковидни (фоликуларна ангина) или във вид на струпвания (лакунарна ангина) мръснобели налепи, сливиците са оточни, зачервени и силно болезнени.
  • Микотична – причинява се от гъбички, обикновено от род Candida. Образуват се бели налепи, които се отстраняват лесно с тампон. Общото състояние е добро, температурата не се повишава.
  • Ангина на Плаут – Винсент – причинява се от симбиотична инфекция между Fusobacterium nucleatum и Treponema vincentii. Образуват се некрози и язви по сливиците, които се покриват с псевдомембранозни налепи, по-често едностранно. След отстраняване на налепите се открива болезнена и кървяща язвена повърхност.
  • Херпангина – има вирусна етиология – вируси от групата на коксаки – (А и В), ентеро – и ЕХО вирусите. Боледуват най-често кърмачета и малки деца до 6 годишна възраст. Сливиците се увеличават и зачервяват, по повърхността им се наблюдават множество малки мехурчета, след пукането на които се образуват болезнени язвички.

Етиология: Причинителите на остра ангина са следните:

  • Вируси
    – Грипни
    – Парагрипни
    – Аденовируси
    – Херпангината се причинява от коксаки, ентеро – или ЕХО вируси
  • Бактерии
    – Стрептококи
    – Стафилококи
    – Пневмококи
  • Гъбички – обикновено от род Candida.

Заразяването става по въздушно-капков път (чрез секрети от устната кухина), при херпангината е чест и фекално-оралният механизъм на предаване посредством замърсени ръце, храна и прибори.

Клинична картина: Характерни за острата ангина са следните клинични прояви:
Местна симптоматика:
• Затруднено и болезнено преглъщане
• Остра болка и сухота в гърлото
• Подути и зачервени сливици
• В зависимост от вида на ангината – гнойни или псевдомембранозни налепи, разязвявания, мехурчета по тонзилите
• Обложен език
• Foetor ex ore (лош дъх).

Обща симптоматика:
• Главоболие
• Слабост
• Отпадналост
• Безапетитие
• Висока температура
• Мускулни и ставни болки
• Втрисане
• Гадене, повръщане
• Увеличени и болезнени подчелюстни и шийни лимфни възли

Херпангина – заболяването започва остро, с главоболие, покачване на температурата до 39 – 40о С, често повръщане и коремни болки. Още в първия ден на заболяването гърлената лигавица се зачервява и в същия ден върху небните дъги и задната фарингеална стена се появяват малки папули, които в течение на няколко часа се оформят като повърхностни мехурчета с диаметър 1 – 2 мм. Везикулите са изпълнени с бистър секрет, наподобяват капчици роса, броят им варира от няколко до 20 – 25. След един – два дни мехурчетата се разкъсват и се образуват повърхностни язвички, покрито с белезникав налеп дъно и тясна околовръстна червенина (хало). Те завяхват за около 7 дни.

Усложнения:
• Перитонзиларен абсцес
• Регионален лимфаденит
• Среден отит
• Ревматизъм
• Остър гломерулонефрит (остър постстрептококов гломерулонефрит)
• Остър пиелонефрит
• Септицемия
• Остеомиелит

Диагноза: Поставя се въз основа на:

  • Анамнезата
  • Обективното клинично изследване – то е водещо при поставяне на диагнозата. При херпангината допълнителни клинични изследвания не се налагат, поради характерната, лесно разпознаваема изява на заболяването.
  • Микробиологично изследване на гърлен секрет – с цел изолиране на причинителя и изготвяне на подходящ лечебен план.
  • Кръвни изследвания – налична е левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижен хемоглобин.

Диференциална диагноза: Прави се с:

  • Фарингит – при него най-силно засегната е задната стена на фаринкса, докато при ангина огнище на възпаление са небните сливици.
  • Херпес вирусна инфекция – тя протича със стоматит. Образува се везикулозен обрив, който обхваща устните, венците, езика, бузите и по-рядко небните тонзили и мекото небце. При херпангина обривите се локализират в задната част на гърлото, по мекото небце и сливиците.
  • Дифтерия
  • Морбили
  • Инфекциозна мононуклеоза
  • Скарлатина.

Лечение:

  • При бактериална генеза – антибиотици (пеницилин, еритромицин)
  • При вирусна – противовирусни медикаменти
  • При микотична ангина – локално намазване с дактарин орал гел, фунгостатин, перорален прием на нистатин.
  • При влошено общо състояние – антипиретици и аналгетици (парацетамол, ибупрофен, аналгин), общоукрепващи средства, витамини, антисептични таблетки за смучене (ефизол, хексорал, неоангин, трахизан).
  • Препоръчва се постелен режим, повече почивка, топли течности (чай от лайка), плодови сокове, нектари, лека храна.
  • При неповлияване от консервативното лечение, продължително боледуване с влошаване на състоянието се препоръчва хирургично лечение – тонзилектомия.

Последни публикации