Начало Диабет Хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС)

Хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС)

хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС)
хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС)

Хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС) е сериозно метаболитно нарушение, което възниква при пациенти със захарен диабет. Характеризира се с висока кръвна захар (хипергликемия над 33 mmol/l), повишен серумен осмолалитет (хиперосмолалитет над 350 mOsm/kg), тежка дехидратация и без изразена кетоацидоза.

ХХС е животозастрашаващо състояние, което се среща по-рядко от диабетната кетоацидоза, но има много по-висок процент на смъртност.

Преди това състояние се е наричало хиперосмоларна хипергликемична некетогенна кома, но наименованието е променено, тъй като кома се открива при по-малко от 20% от пациентите с ХХС.

Хиперосмоларен хипергликемичен синдром възниква най-често (в 90 – 95 %) при възрастни пациенти с диабет тип 2. Може да се появи и при млади хора, тъй като случаите на затлъстяване и захарен диабет тип 2 се увеличават сред децата.

Какви са причините за хиперосмоларен хипергликемичен синдром?

Хиперосмоларен хипергликемичен синдром настъпва, когато кръвната захар се повиши над 33 mmol/l.

Фактори, които могат да провокират изявата на ХХС са:

  • лошо контролиран захарен диабет – пропускане приема на лекарството, неефективна терапия
  • остра инфекция – пневмония, инфекции на пикочните пътища
  • инсулт, инфаркт на миокарда
  • медикаменти, които повишават кръвната захар, потискат инсулина или водят до дехидратация, напр. бета блокери, кортикостероиди, диуретици
  • изгаряне
  • остър панкреатит
  • гастроинтестинални кръвоизливи
  • тиреотоксикоза и много други.

Как се развива хиперосмоларен хипергликемичен синдром?

Основна роля има дефицита на инсулин. Той остава наличен в количества, достатъчни да потиснат липолизата и кетогенезата, но недостатъчни за предотвратяване на хипергликемията.

Когато кръвната захар се повиши твърде много настъпва глюкозурия. Болният уринира често и губи много вода, електролити и глюкоза, което довежда до дехидратация. Поради намаления обем на циркулиращата кръв хипергликемията се задълбочава още. Серумният осмолалитет се повишава значително – настъпва хиперосмолалитет.

Какви са симптомите на хиперосмоларен хипергликемичен синдром?

ХХС обикновено се развива в продължение на няколко дни, за разлика от диабетната кетоацидоза, която може да възникне за часове.

Пациентите първоначално се оплакват от силна жажда и често уриниране. Може да имат още гадене, повръщане, обща слабост, обърканост.

Наблюдават се симптоми, характерни за провокиращото заболяване, например:

  • при остра инфекция е налице повишена температура, сърцебиене, учестено дишане
  • при сърдечно-съдово заболяване може да има болка в гърдите, сърцебиене, замаяност.

Намаленият мозъчен кръвоток поради тежката дехидратация причинява разнообразни неврологични симптоми, например:

  • сънливост, дезориентация
  • гърчове
  • преходна хемипареза
  • намалено зрение
  • кома.

Редки, но тежки усложнения на ХХС са тромбообразуване, мозъчен оток, остър респираторен дистрес синдром.

Как се диагностицира хиперосмоларен хипергликемичен синдром?

Диагностицирането на ХХС изисква:

  • подробна анамнеза – болният съобщава за наличие на захарен диабет, разпитва се за провокиращи фактори, напр. за прекарана инфекция
  • физикален преглед на пациента – установяват се тахикардия, ниско кръвно налягане, учестено дишане, може да има фебрилитет, неврологични симптоми
  • лабораторни изследвания – кръвна захар, кетотела, серумен осмолалитет.

Хиперосмоларният хипергликемичен синдром трябва да се отдиференцира от диабетна кетоацидоза. Характерно за ХХС е, че пациентите нямат кетоацидоза, дъх на ацетон, липсва ацетон в урината, както и дълбокото, шумно дишане на Кусмаул. Възможно е да имат гърчове, хемипарези.

Какво е лечението на хиперосмоларен хипергликемичен синдром?

ХХС е спешно състояние и болния трябва незабавно да бъде хоспитализиран. Извършва се:

  • рехидратация, като внимателно се следи електролитния баланс
  • нормализиране на кръвната захар чрез прилагането на инсулин
  • лечение на провокиращото заболяване
  • мониториране функциите на ЦНС, сърдечно-съдовата, дихателната, отделителната система.

Прочетете за:
Диабетна кетоацидоза (ДКА) – остро усложнение при диабет