Синдромът на зелените нокти (хлоронихия) е инфекция на ноктите, която води до тяхното зеленикаво оцветяване. Причинява се от бактерии, наречени Pseudomonas aeruginosa. Тези бактерии обикновено се откриват във водна среда или в почвата. Те произвеждат характерни зелени пигменти, наречени пиоцианин и пиовердин, които придават зелен цвят на ноктите.
Pseudomonas aeruginosa е Грам-отрицателен бактерий, който е отговорен за широк спектър от заболявания, вариращи от локални кожни инфекции до тежки белодробни, бъбречни инфекции, инфекции на пикочните пътища, както и системни инфекции.
Синдромът на зелените нокти се среща по-често при градинари, готвачи, домакини.
Какви са рисковите фактори за синдром на зелените нокти?
Главните рискови фактори за синдром на зелените нокти са:
- онихолиза
Онихолизата представлява частично отделяне на нокътната плочка от нокътното легло. Когато нокътя се повдигне от нокътното легло се формира поднокътно пространство, което е топло и влажно, и може да бъде благоприятна среда за растеж на P. aeruginosa.
- травми на ноктите и кожата около тях
- влажна среда
Сухата кожа рядко се инфектира от P. aeruginosa. Ноктите, които многократно се потапят във вода, излагат се на въздействието на перилни и почистващи препарати са по-податливи на инфектиране.
- болести на ноктите
Наличието на болести на ноктите, като псориазис на ноктите, онихомикоза (гъбична инфекция на ноктите), хронична паронихия (възпаление на кожата около ноктите) също повишават риска от синдром на зелените нокти.
Какви са симптомите при синдром на зелените нокти?
Синдромът на зелените нокти се характеризира с онихолиза и зелено оцветяване на ноктите, което варира от жълто-зелено до зелено-черно.
Състоянието обикновено е ограничено до един или два нокътя, като може да засегне както ноктите на ръцете, така и на краката.
Засегнатите нокти обикновено не са болезнени, но кожата около тях може да е подута, зачервена.
Как се поставя диагнозата синдром на зелените нокти?
Диагнозата се поставя лесно още при прегледа на пациента поради характерния вид на ноктите. При съмнение обаче, може да се вземе проба от засегнатите нокти за микробиологично изследване.
Синдромът на зелените нокти трябва да се отдиференцира от други състояния, като поднокътен меланом, поднокътен хематом, онихомикоза.
Какво е лечението?
На пациентите се препоръчва да поддържат ноктите си сухи и да избягват травми в областта. Отделената част от нокътя се изрязва. Прилагат се локални антисептици – хлорхексидин, оцетна киселина.
Основното лечение при синдром на зелените нокти е прилагането на локални антибиотици за продължително време (1 до 4 месеца). При липса на ефект се включват перорални антибиотици за 1 до 3 седмици.
Изборът на антибиотик зависи от резултата от антибиограмата – изследване, което показва към какви антибиотици е чувствителен, изолираният бактерий. Най-често антибиотиците, които са активни срещу P. аeruginosa са хинолоните (ципрофлоксацин, левофлоксацин), аминогликозидите (тобрамицин, амикацин), цефалоспорини (цефтазидим), карбапенеми (имипенем), пеницилини и др.
В тежки случаи може да се наложи отстраняване на нокътя по хирургичен път.
