Епидермоидната киста, известна още като епидермална киста е вид кожна киста. Представлява доброкачествен, бавно растящ, субепидермален възел, изпълнен с кератинов материал. Може да се появи навсякъде по тялото, но най-често се наблюдава по лицето, шията, гърба и горната част на торса.
Какви са причините за епидермоидна киста?
Епидермалните кисти възникват в резултат на пролиферация на епидермални клетки в дермата. Най-честите причини за появата им са:
- запушване на космения фоликул, особено в областта на инфундибулума
- травма – наранявания на кожата могат да изместят епителни клетки в по-дълбоки тъкани, където те продължават да произвеждат кератин в затворено пространство
- генетични фактори – някои генетични състояния предразполагат към развитие на множество епидермоидни кисти, включително синдром на Гарднър (фамилна аденоматозна полипоза) и синдром на Горлин (синдром на базалноклетъчен невус).
- медикаменти – някои лекарства могат да причинят епидермални кисти като страничен ефект.
Как се появяват епидермоидните кисти?
Ето как обикновено се образуват:
- задържани епидермални клетки – кожна травма, операция, запушени пори или анормално развитие на космените фоликули могат да доведат до изтласкване на епидермалните клетки (от най-външния слой на кожата) в дермата (по-дълбокия слой).
- натрупване на кератин – тези неправилно разположени клетки продължават да растат и да произвеждат кератин, който се натрупва и образува бавно растяща бучка под кожата.
- образуване на киста – натрупващият се кератин се затваря в тънка стена от кожни клетки, образувайки киста. Тази киста обикновено е неракова, кръгла и твърда.
Хистологичното изследване разкрива киста, покрита със стратифициран плосък епител, изпълнена с кератин (мек, подобен на сирене и с неприятна миризма материал), разположена в дермата. Важно е да се отбележи, че тези кисти се различават от истинските мастни кисти, които произлизат от мастните жлези и са значително по-редки.
Фактори, които повишават риска от поява на епидермални кисти са:
- кожни травми или хирургични интервенции
- акне
- генетични състояния като синдром на Гарднър или синдром на базално-клетъчен невус
- мъжки пол – срещат се по-често при мъже
- възраст между 30 и 40 години.
Какви са симптомите на епидермоидна киста?
Основни характеристики:
- форма – кистата представлява кръгло или овално куполообразно възвишение
- размер – обикновено е с размер между 0.5 и 5 см, но може да бъде и по-голяма
- цвят – кистата е с цвета на кожата или жълтеникав цвят
- консистенция – кистата е плътна, еластична и подвижна при допир
- отвор – има централен отвор, представляващ запушения фоликул.
Епидермоидните кисти най-често се срещат по лицето, шията, гърдите, горната част на гърба, скротума и гениталиите. Те могат да се открият и по седалището, дланите и плантарната страна на стъпалата, ако се дължат на проникваща травма.
Епидермалните кисти обикновено не причиняват симптоми. Може обаче да възникнат усложнения:
- инфектиране – възпалената киста е болезнена, зачервена и подута, наподобява фурункул
- разкъсване – от руптуриралата киста се отделя гъста, неприятно миришеща материя.
Изключително рядко е възможна злокачествена трансформация в плоскоклетъчен карцином и базалноклетъчен карцином.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата обикновено се поставя клинично чрез оглед и палпация. Характерните белези са добре ограничен възел, наличие на централен отвор, бавен растеж.
Лабораторни изследвания не са необходими. Образните изследвания не се използват често при оценката на епидермоидни кисти. Необходимостта от хистологично изследване на хирургично отстранената киста често е обект на дискусии.
Диференциална диагноза
Епидермоидната киста трябва да се разграничи от: липом, дермоидна киста, пиларна киста, фурункул, абсцес, нодуларен базалноклетъчен карцином.
Лечение на епидермоидна киста
Малките,асимптоматични кисти не изискват лечение. Препоръчва се пациентите да не стискат кистата.
Най-ефективното лечение е пълно хирургично отстраняване на кистата с непокътната капсула, за да се избегне рецидив.
Хирургичното лечение трябва да се отложи, ако е налице активна инфекция. В тези случаи се прави инцизия и дренаж, провежда се антибиотично лечение.
Прочетете за:
Киста – какво представлява?
