Антидиуретичен хормон (наричан още вазопресин или аргинин вазопресин) се произвежда от невросекреторни клетки, чиито клетъчни тела лежат в две нервни ядра на хипоталамуса – nucleus supraopticus и nucleus paraventricularis. АДХ се транспортира по хода на нервните аксони до неврохипофизата (задния дял на хипофизата), където се складира и при необходимост се освобождава в кръвния ток.
В организма АДХ изпълнява важни биологични функции:
- Стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява.
- Предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) и съответно повишаване на кръвното налягане.
- Поддържа течния баланс в човешкото тяло чрез редукция на количеството на отделената с урината вода. Вследствие на този ефект водата се връща в кръвния ток и се повишава концентрацията на урината.
Освобождаването на АДХ от хипофизата се регулира от редица фактори:
- При понижен кръвен обем или ниско кръвно налягане вследствие на дехидратация или кръвоизлив се дразнят специфични рецептори в сърцето и големите кръвоносни съдове, което стимулира секрецията на АДХ.
- АДХ се освобождава също и при повишаване съдържанието на соли в кръвта, например при недостатъчен прием на вода през деня. Промененият водно-солеви баланс на организма се улавя от специфични рецептори в хипоталамуса, които стимулират отделянето на хормона от хипофизата.
- АДХ се освобождава също и вследствие на редица други стимули:
– Жажда
– Гадене, повръщане
– Болка
– При стресови за организма състояния или травми, когато има колебания в количеството на течности в кръвния ток. - Алкохолът потиска освобождаването на АДХ, което води до повишаване на продукцията на урина и дехидратацията
Показания:
Изследването на нивата на АДХ се препоръчва в следните случаи:
- При наличие на симптоми като главоболие, гадене, повръщане, обърканост
- За установяване причините за хипонатриемия (ниски нива на натрий)
- При съмнения за безвкусен диабет.
Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция.
Лекарствена интерференция: Възможно е резултатите от изследването да са неточни или да се повляят при прием на някои медикаменти:
- Аспирин, ацетаминофен, метформин, толбутамид, нестероидни противовъзпалителни средства и теофилин
- Барбитурати, карбамазепин, фенитоин, морфин, хистамин
- Етанол, литиеви препарати, никотин.
Референтни стойности:
Нормалните стойности на антидиуретичния хормон са в границите 0 – 8 pg/ml
Резултати:
Увеличените нива на АДХ могат да се дължат на:
- Заболявания, при които се установява неадекватна продукция на АДХ – такива могат да бъдат левкемия, лимфома, злокачествени заболявания на белите дробове, панкреаса, мозъка, пикочния мехур.
- Тумори, продуциращи антидиуретичен хормон – най-често на белите дробове
- Заболявания на нервната система – множествена склероза, епилепсия
- Туберкулоза
- Емфизем
- HIV/СПИН
- Синдром на неадекватна секреция на АДХ – състояние, което се характеризира с хипонатриемия, поради ексцесивна задръжка на вода и разреждане на кръвта.
Понижена секреция на АДХ може да е следствие от:
- Увреждане на хипоталамуса или хипофизата
- Безвкусен диабет – ендокринно заболяване, което се дължи на намалена секреция на АДХ. Причините за възникването му са хирургични интервенции в тази област на хипофизата, хипоталамични тумори, генетична унаследеност. Характеризира се с мъчителна неутолима жажда и отделяне на изключително големи количества урина (може да достигнат до 20-30 литра дневно), която обаче съдържа нисък процент урея и други вещества.
Ниските нива на АДХ предизвикват екскреция на големи количества вода от бъбреците. Обемът на урината се увеличава, което предизвиква дехидратация и понижаване на кръвното налягане.
Автор: д-р Д. Илев
