α1 -антитрипсин се синтезира в хепатоцитите. Молекулната му маса е 54 000 Da. Основната му функция е протеазен инхибитор – потиска сериновите протеази – левкоцитни или бактериални – трипсин, химотрипсин, еластаза, колагеназа. Предпазва белия дроб от еластазата, която се продуцира от неутрофилни левкоцити.
Показания за изследване: белодробен емфизем в детска и юношеска възраст, неонатална и ювенилна чернодробна цироза, мониториране на хода и лечението на възпалителните процеси.
Биологичен материал: серум.
Референтни граници:
до 6 месеца: 0,5-2,8 g/l
6-12 месеца: 1,4-2,8 g/l
деца: 1,2-3,4 g/l
възрастни: 2,0-4,0 g/l
Понижение на α1 -антитрипсин: при дегенеративни емфиземоподобни заболявания на белия дроб; ювенилна цироза; рядко при загуба на α1 – антитрипсин през бъбреците или червата, както и при много тежка чернодробна недостатъчност.
Повишение на α1 -антитрипсин: при остри възпалителни проицеси, миокарден инфаркт, туморен разпад, хирургични интервенции, травми, бременност и приемане на перорални контрацептивни медикаменти.
