Анестезия – упойка, обезболяване – временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици.
Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална).
на латински език: anaesthesia.
на английски език: an(a)esthesia.
венозна анестезия: предизвиква се чрез инжектиране на упойващи лекарства по венозен път.
на латински език: a.intravenosa.
на английски език: intravenous an(a)estesia.
инхалационна анестезия: предизвиква се чрез вдишване на анестезионни или дихателни газове (въздух, кислород), съдържащи пари на течен, изпаряем анестетик.
на латински език: a. inhalatoria.
на английски език: inhalation an(a)esthesia.
