Ларингоскопия

Ларингоскопия представлява метод за изследване, който дава възможност за извършване на вътрешен оглед на гръкляна. Различават се индиректна (косвена) и директна ларингоскопия.

Показания за ларингоскопия:

1. Индиректна ларингоскопия: Извършва се при следната симптоматика

• Промяна на гласа – дисфония (промяна на звучния глас) и афония (загуба на звучния глас), поява на дрезгавост.
• Дисфагия (затруднено преглъщане), одинфагия (болезнено преглъщане).
• Изследване на подвижността на гласните връзки.

2. Директна ларингоскопия:

• при невъзможност за индиректна ларингоскопия при възрастни и особено при деца
• за цялостен оглед на гръкляна, особено на някои негови части, които не са добре видими при индиректна ларингоскопия
• при извършване на някои ендоларингеални манипулации или операции, особено у деца.

Противопоказания за ларингоскопия:

Директната ларингоскопия има следните противопоказания:

• наранявания или заболявания на шийния отдел на гръбначния стълб
• при значителна диспнея (задух) вследствие запушване от различно естество на гръкляна е необходимо да се се извърши предварително трахеотомия.

Техника на ларингоскопията:

1. Индиректна ларингоскопия:

• За извършването ѝ са необходими: челен рефлектор, ларингеално огледалце.
• Болният седи на стол с изправено тяло, леко наведен напред, с малко повдигната глава. Езикът се изважда навън и се залавя с помощта на марличка. Средният пръст на лекаря се поставя под езика, за да предпази френулума от нараняване от долните разци, а палецът притиска езика отгоре. Затопленото огледалце (затопля се с цел да се избегне изпотяването му) се въвежда внимателно в устната кухина, като огледалната му плоскост е успоредна на повърхността на езика. Когато достигне увулата се повдига, като заема почти фронтално спрямо изследващия положение. С леки движения на пръстите ъгълът се нагажда, докато се получи цялостният образ на гръкляна върху огледалцето. Болният диша спокойно и дълбоко.

2.  Директна ларингоскопия

• Извършва се под местна или обща анестезия (особено при деца). Използват се фиксирани с ръка ларингоскопи с дистално осветление. Още повече се увеличават диагностичните и терапевтични възможности с въвеждането на операционния микроскоп с бинокулярно увеличаване и висящ, самозадържащ се и опиращ се на гръдния кош  ларингоскоп.
• Подготовка – при необходимост вечерта преди изследването се осигурява премедикация за болния. Най-малко 6 часа преди ендоскопията болният не трябва да е поемал никаква храна, дори и течна. Подвижните зъбни протези се снемат.
• Положение на болния – изследването се извършва при легнало положение по гръб със силно извита назад глава.
• Техника – подбраната тръба се вкарва в устата, внимателно се хлъзга по корена на езика, по средната линия, като се опира леко върху ръба на горните зъби, предпазени с няколко слоя марля. С леко навеждане на върха тръбата преминава под епиглотиса и просветът на гръкляна се открива.

Предимства на директната ларингоскопия:

• Много добра видимост и увеличение на ендоларингеалната картина
• По-добри диагностични възможности
• Извършване на фонохирургични интервенции и прицелна биопсия.

Затруднения:

1. Индиректна ларингоскопия

• Повишена дразнимост на устната кухина и гълтача, при която се появява гадене и даже повръщане. Преодолява се чрез предварително впръскване на анестетичен спрей.
• Малки деца, които често са неспокойни. При тях с цел по лесно извършване на изследването се налага използването на усторазтворител, езикът не се изтегля, а притиска надолу и напред с шпател, подбират се малки по размери огледалца.
• Силно хипертрофирани и приближени небни сливици налагат използването на малки огледалца с диаметър на тези за задна риноскопия (5-8 мм).
• Дебел език с къс френулум. Почти невъзможно е изтеглянето му, затова се притиска надолу и напред с шпател.
• Силно наведен и прищипнат епиглотис след анестезия се повдига и изтегля напред с гръклянна сонда или с инструмента на Мермод.

2. Директна ларингоскопия – при нея затруднения могат да предизвикат:

Локални анатомични особености

• Къс и широк врат
• Задебелен, увеличен и къс език
• Дълги и стърчащи горни резци
• Прогнатия
• Анкилоза на темпоромандибуларната става.

Поради общата анестезия е невъзможно осъществяването на функционална преценка на фонаторната функция.

Автор: д-р Д. Илев