Ларингоскопия

Определение: Ларингоскопията представлява метод за изследване, който дава възможност за извършване на вътрешен оглед на гръкляна. Различават се индиректна (косвена) и директна ларингоскопия.

Показания за ларингоскопия:
1.
Индиректна ларингоскопия: Извършва се при следната симптоматика

  • Промяна на гласа – дисфония (промяна на звучния глас) и афония (загуба на звучния глас), поява на дрезгавост.
  • Дисфагия (затруднено преглъщане), одинфагия (болезнено преглъщане).
  • Изследване на подвижността на гласните връзки.

2. Директна ларингоскопия:

  • при невъзможност за индиректна ларингоскопия при възрастни и особено при деца
  • за цялостен оглед на гръкляна, особено на някои негови части, които не са добре видими при индиректна ларингоскопия
  • при извършване на някои ендоларингеални манипулации или операции, особено у деца.

Противопоказания за ларингоскопия: Директната ларингоскопия има следните противопоказания:

  • наранявания или заболявания на шийния отдел на гръбначния стълб
  • при значителна диспнея (задух) вследствие запушване от различно естество на гръкляна е необходимо да се се извърши предварително трахеотомия.

Техника на ларингоскопията:

1. Индиректна ларингоскопия:

  • За извършването ѝ са необходими: челен рефлектор, ларингеално огледалце.
  • Болният седи на стол с изправено тяло, леко наведен напред, с малко повдигната глава. Езикът се изважда навън и се залавя с помощта на марличка. Средният пръст на лекаря се поставя под езика, за да предпази френулума от нараняване от долните разци, а палецът притиска езика отгоре. Затопленото огледалце (затопля се с цел да се избегне изпотяването му) се въвежда внимателно в устната кухина, като огледалната му плоскост е успоредна на повърхността на езика. Когато достигне увулата се повдига, като заема почти фронтално спрямо изследващия положение. С леки движения на пръстите ъгълът се нагажда, докато се получи цялостният образ на гръкляна върху огледалцето. Болният диша спокойно и дълбоко.

2.  Директна ларингоскопия

  • Извършва се под местна или обща анестезия (особено при деца). Използват се фиксирани с ръка ларингоскопи с дистално осветление. Още повече се увеличават диагностичните и терапевтични възможности с въвеждането на операционния микроскоп с бинокулярно увеличаване и висящ, самозадържащ се и опиращ се на гръдния кош  ларингоскоп.
  • Подготовка – при необходимост вечерта преди изследването се осигурява премедикация за болния. Най-малко 6 часа преди ендоскопията болният не трябва да е поемал никаква храна, дори и течна. Подвижните зъбни протези се снемат.
  • Положение на болния – изследването се извършва при легнало положение по гръб със силно извита назад глава.
  • Техника – подбраната тръба се вкарва в устата, внимателно се хлъзга по корена на езика, по средната линия, като се опира леко върху ръба на горните зъби, предпазени с няколко слоя марля. С леко навеждане на върха тръбата преминава под епиглотиса и просветът на гръкляна се открива.

Предимства на директната ларингоскопия:

  • Много добра видимост и увеличение на ендоларингеалната картина
  • По-добри диагностични възможности
  • Извършване на фонохирургични интервенции и прицелна биопсия.

Затруднения:

1. Индиректна ларингоскопия

  • Повишена дразнимост на устната кухина и гълтача, при която се появява гадене и даже повръщане. Преодолява се чрез предварително впръскване на анестетичен спрей.
  • Малки деца, които често са неспокойни. При тях с цел по лесно извършване на изследването се налага използването на усторазтворител, езикът не се изтегля, а притиска надолу и напред с шпател, подбират се малки по размери огледалца.
  • Силно хипертрофирани и приближени небни сливици налагат използването на малки огледалца с диаметър на тези за задна риноскопия (5-8 мм).
  • Дебел език с къс френулум. Почти невъзможно е изтеглянето му, затова се притиска надолу и напред с шпател.
  • Силно наведен и прищипнат епиглотис след анестезия се повдига и изтегля напред с гръклянна сонда или с инструмента на Мермод.

2. Директна ларингоскопия – при нея затруднения могат да предизвикат:

Локални анатомични особености

  • Къс и широк врат
  • Задебелен, увеличен и къс език
  • Дълги и стърчащи горни резци
  • Прогнатия
  • Анкилоза на темпоромандибуларната става.

Поради общата анестезия е невъзможно осъществяването на функционална преценка на фонаторната функция

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2021 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!