Дисфонията представлява медицинско състояние, което се характеризира с увреждане и невъзможност за звукообразуване чрез гласовите органи. Тя е фонетично нарушение, при което гласът става груб, дрезгав, гъгнещ и слаб. Дисфонията е частично разстройство на гласа, докато пълната липса на фонация се нарича афония. Дисфонията трябва да се разграничи и от дизартрията, при която нарушеният говор се дължи на дисфункция на мускулите, участващи в гласообразуването.
В зависимост от етиологичните фактори са възможни прояви на богата клинична симптоматика:
• Шепнещ, тих глас
• Дрезгавост
• Спастичност
• Недостиг на въздух
• Понижена височина на гласа
• Усещане за стегнатост в гърлото
• Болезненост
• Сухота в гърлото
• Затруднения и прекъсване във фонацията.
Според състоянието на мускулите дисфонията може да бъде:
- Хипотонусна – характеризира се с понижен мускулен тонус и парези на мускулите. Гласът звучи пресипнало, появяват се оплаквания от болки в гърдите и шията
- Хипертонусна (спастична) – установява се повишен мускулен тонус. Гласът звучи глухо.
Причините за настъпване на дисфония могат да бъдат разделени на две големи групи:
1. Органични причини
- Остър ларингит (вирусен, бактериален)
- Хроничен ларингит (при тютюнопушене, гастроинтестинална рефлуксна болест, ларингофарингеален рефлукс)
- Травми – механична, термична, ятрогенна (при оперативни интервенции)
- Ендокринни – хипотиреоидизъм, хипогонадизъм
- Възли, полипи на гласните връзки
- Неоплазми
– Преканцерози – дисплазии
– Малигнени заболявания – сквамозно-клетъчен карцином - Ятрогенни – хроничен инхалаторен прием на кортикостероиди
- Парези и парализи на гласните връзки – вследствие на увреждане на нервите от заболяване или ятрогенно (при оперативно отстраняване на щитовидната жлеза)
- Кисти в областта на гръкляна.
2. Функционални причини
- Психогенна – емоционален стрес
- Гласова преумора – при професии, свързани с активно говорене, при силно пеене
- Идиопатична – причината е неизвестна.
