Венозна (екскреторна) урография е контрастно рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира водноразтворимо йодно контрастно вещество. То преминава от кръвта в чашките и легенчето на бъбреците, след което в уретерите, пикочния мехур и уретрата, при което очертава контура на цялата отделителна система.
През определени интервали от време се правят рентгенови снимки на бъбреците и на по-ниските етажи на отделителната система.
Венозната урография дава информация за функционалното състояние и морфологичните промени в цялата пикочна система.
Показания за венозна (екскреторна) урография:
– вродени аномалии на отделителната система, нефроптоза;
– бъбречна туберкулоза;
– хроничен пиелонефрит;
– бъбречнокаменна болест;
– хидронефроза (хидрокаликоза, хидроуретер);
– травми на отделителната система;
– тумори на отделителната система;
– увеличена простата.
Противопоказания за венозна (екскреторна) урография:
– тежка сърдечносъдова, чернодробна и бъбречна недостатъчност;
– алергия към контрастното вещество;
– бъбречна колика.
Техника на венозната урография:
Използват се трийодни контрастни средства, които не предизвикват алергична реакция. Такива са урографин, урополин, ултравист и др. При използването на тези препарати не се налага извършването на кожна проба 24 ч. преди изследването. При пациенти, които са алергични към храни и медикамнти се налага предварителна подготовка с противоалергични средства.
Контрастното вещество се инжектира във вена на ръката. Първата рентгенова снимка се прави на 5-ата минута след въвеждане на контрастната материя, когато се контрастират чашките и легенчето. Втората графия се прави на 15 – 20-ата минута, когато се контрастират уретерите и пикочния мехур. Времето, в което се извършват следващите графии зависи от данните, получени от първите графии.
