Апраксия е загуба на способността да се извършват сложни, целенасочени двигателни действия, при липса на парализи, сетивни и координационни дефицити.
Наблюдава се при мозъчно увреждане, локализирано в париеталния дял най-често на лявата хемисфера, която управлява водещата дясна ръка при повечето хора.
Мозъчното увреждане може да се дължи на мозъчен кръвоизлив, черепномозъчна травма, болест на Алцхаймер, деменция, болест на Паркинсон, мозъчни тумори и др.
Какви видове апраксия има?
Различават се три основни вида:
1. Моторна (мелокинетична) – затруднено е извършването на фините движения. Нарушена е плавността на движението, наблюдава се повторение на едно и също движение. Движенията са несръчни, пациентът не може да научи проста последователност от няколко пози на ръцете.
2. Идеационна – болният е загубил основната идея, плана за действията, най-често при сериен двигателен акт, например запалване на цигара. Той не знае какво трябва да извърши. Характерна е за болестта на Алцхаймер.
3. Идеомоторна – най-типичната форма. Идеята за движението е запазена, но е затруднена реализацията. Пациентът знае какво трябва да направи, но е нарушен плана на действието и се наблюдава неточно изпълнение. Нарушена е имитацията на жестове и показване на действието с въображаеми предмети, например как се завинтва с отверка. Спонтанните движения са възможни, но са забавени.
Конструктивна апраксия
Конструктивната апраксия се характеризира с нарушено извършване на действия като рисуване, подреждане, конструиране. Наблюдава се при деменция, болест на Алцхаймер.
В зависимост от засегнатите волеви движения апраксиите биват:
- Апраксия на обличането – затруднено е обличането. Установяват се нарушения в оринтацията и насочването на дрехите спрямо тялото.
- Апраксия на походката – затруднено е волевото започване на ходенето, пристъпването е сковано, трудно е обръщането и смяната на посоката на движение.
- Апраксия на погледа – нарушено е волевото насочване на очите към определена цел при липса на очедвигателна парализа.
- Орална апраксия – нарушени са волевите движения на устните, езика и лицевите мускули.
- Речева (артикулаторна) апраксия – нарушени са движенията, необходими за артикулацията на речевите звукове. Може да се наблюдава мутизъм (липса на говор), трудно преминаване към следваща сричка, фонемни грешки (заменяне, пропускане, добавяне на звукове), повтаряне на срички, думи и др.