Птозата представлява спадане на горния клепач. Нормално горният клепач покрива 1 mm от роговицата. При лека птоза се покриват 2 mm, при средно тежка птоза 2 – 4 mm, а при тежка птоза се покриват над 4 mm от роговицата.
Какви видове птоза на горния клепач има?
Птозата на горния клепач може да бъде едностранна и двустранна, вродена и придобита.
Вродена птоза (ptosis congenital).
Предава се по автозомно-доминантен път и може да се съчетае с други вродени очни аномалии. По-често е едностранна, а по тежест е лека или средно изразена. Обикновено се установява още при раждането. Налице е непълно развитие на мускула, повдигащ горния клепач. При вродената птоза често се развива амблиопия (мързеливо око).
Най-често птозата е изолирана, но в 10 % от случаите може да бъде съчетана само с парализа на горния прав мускул или с парализа на всички мускули, инервирани от очедвигателния нерв (n. oculomotorius). Може да се съчетава с блефарофимоза.
Рядко се среща синкинетична птоза при синдрома на Marcus-Gunn. При този синдром е налице едностранна птоза, като при разтваряне на долната челюст птозирания клепач се повдига.
Придобита птоза (ptosis acquisita).
Може да бъде:
Миогенна птоза – дължи се на слабост на мускула, повдигащ горния клепач (m. levator palpebrae superioris). Наблюдава се при:
- миастения гравис
- първична мускулна атрофия
- миотонична дистрофия.
Към миогенната птоза се отнасят сенилната и наследствената птоза с по-късна проява.
Сенилната птоза се дължи на дегенеративни промени в тъканите около клепача.
Травматична птоза (ptosis traumatica). Дължи се на директно увреждане на повдигача на горния клепач или на травматично увреждане на очедвигателния нерв.
Неврогенна птоза (ptosis paralytica). Дължи се на пареза или парализа на очедвигателния нерв (n. oculomotorius) или на n. sympathicus – симпатикова птоза (ptosis sympathica).
Най-честите причини са:
- мозъчни тумори
- интоксикация
- травма
- диабетна невропатия
- съдови заболявания – аневризма на мозъчен кръвоносен съд
- луес
- туберкулоза
- менингит
- инфекциозни заболявания – ботулизъм, херпес зостер и др.
При неврогенната птоза освен спадане на клепача има и отклоняване на очната ябълка в темпорална посока и диплопия. Движението на очната ябълка назално е невъзможно.
Симпатиковата птоза се дължи на парализа на шийния или мозъчния дял на симпатикуса. Настъпва поради слабост на гладкомускулните влакна на мускула на Мюлер, който се намира в повдигача на горния клепач. Симпатиковата птоза обикновено е по-слабо изразена и се наблюдава при синдрома на Клод Бернар-Хорнер, който се характеризира с птоза, миоза и енофталм.
Симптоматична птоза. Възниква при травми, възпалителни заболявания, тумори на клепачите. Симптоматичната птоза може да има защитна функция при чужди тела, фотофобия.
В едни случаи птозата се развива бавно, постепенно, а в други внезапно. При оглед се установява, че горният клепач покрива роговицата с повече от обичайната четвърт, веждата е повдигната чрез компенсаторна контракция на фронталния мускул, а главата е в принудителна поза (наклонена назад) за да се осигури по-добро виждане.
Вродената и придобитата птоза трябва да се различават от псевдоптозата.
Псевдоптоза
Псевдоптозата е състояние, при което горният клепач е спаднал, но повдигането на клепача е нормално. Може да се дължи на:
- излишък от кожа и мастна тъкан, които предизвикват механичното му спускане надолу
- лицева асиметрия
- енофталм.
