Начало / Заболявания и състояния / Акушерство / Аномалии на амниона и на околоплодната течност

Аномалии на амниона и на околоплодната течност

юни 27, 2013

По време на бременността плодът е обвит от околоплодните ципи – хорион и амнион. Амнионът образува сак, изпълнен с околоплодна (амниотична) течност. Тя се произвежда от епителните клетки на амниона  и непрекъснато се обменя (на всеки 3 часа). Част от нея е отделената от бъбреците на плода урина. Количеството на околоплодната течност нараства до 35-38 гестационна седмица (1-1,5 литра) след което намалява и при раждане на термин е около 800-900 мл.  При преносена бременност обемът на амниотичната течност намалява още повече.

Функциите на околоплодната течност са:
– осигуряване на среда с подходящо налягане и температура за движението и развитието на плода;
– защитна функция – роля на буфер, предпазващ плода и пъпната връв;
– улеснява раждането – спомага за поддържане на налягането, предпазва плацентата, подпомага узряването на шийката на матката (изглаждането и разширяването й).

В някои случаи количеството на околоплодната течност е повишено (полихидрамнион), а в други е намалено (олигохидрамнион), което може да доведе до нарушаване на функциите й и различни усложнения.

Полихидрамнион (многоводие)

На латински език: Polyhydramnion
На английски език: Polyhydramnios

Полихидрамнионът представлява количество на околоплодната течност по време на термин повече от 1,5 л.

Епидемиологични данни: Състоянието се открива при 0,2-1,6 % от бременностите.

Етиопатогенеза: До хидрамнион може да доведе повишената продукция или понижената резорбция на околоплодна течност. Причината може да се дължи на заболяване на майката, плода или плацентата. Фактори, свързани с полихидрамнион, са:
– диабет на майката (повишава се кръвната захар на плода, а оттам – и количеството отделена урина, което повишава обема на околоплодната течност);
– Rh-изоимунизация (вследствие на Rh-несъвместимост между майката и плода);
– понякога при многоплодна бременност при еднояйчни близнаци и наличие на един хорион (една плацента) и два амниотични сака. Състоянието се означава като фето-фетален трансфузионен синдром – поради наличие на съдови анастомози единият близнак получава повече кръв, а другият по-малко, вследствие на което в единия амниотичен сак има полихидрамнион, а в другия – олигохидрамнион;
– вътрематочни инфекции;
– от страна на плода – аномалии на гастроинтестиналния тракт с нарушаване на проходимостта му – атрезия на хранопровода, дванадесетопръстника, диафрагмална херния, аномалии на централната нервна система, ахондроплазия, хромозомни аномалии и др.

Клинична картина: 

Възможно е бързо развитие на състоянието – остър хидрамнион, и постепенно – хроничен хидрамнион. Матката е с повишени размери и обем за срока на бременността и притиска съседни органи и структури:
– диафрагмата е с висок стоеж, затруднено е разгъването на белите дробове и се получава задух;
– притиска се сърцето, има тахикардия;
– от страна на гастро-интестиналния тракт – гадене, повръщане, затрудняване на дефекацията;
– при притискане на кръвоносни и лимфни съдове – отоци.

Усложнения: Включват:
– преждевременно раждане;
– пролапс на пъпната връв (изпадане на пъпната връв преди плода, което води до притискането й и риск от асфикция);
– отлепване на плацентата;
– усложнения от причината за хидрамниона – диабет, аномалии на плода и др.

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на:
– анамнеза за захарен диабет, безвкусен диабет и др., симптоми като задух, сърцебиене, отоци.
– физикален преглед – матката е по-голяма за срока на бременността, плодът е много подвижен и се палпира трудно, трудно се чуват детските сърдечни тонове.
– изследване за Rh-несъвместимост между майката и плода.
– ехографско изследване – определяне количеството на околоплодната течност, оглед на плода.
– изследване за вродени инфекции.
– кариотипиране на плода (хромозомен анализ).

Диференциална диагноза: Прави се с:
– многоплодна бременност;
– асцит;
– киста на яйчника и др.

Поведение: Терапията при хидрамнион се определя според причината и срока на бременността.
– При леко повишена амниотична течност и липса на симптоми поведението е изчаквателно.
– При наличие на симптоми – хоспитализация. Може да се направи терапевтична амниоцентеза – източване на околоплодна течност. При започване на родилна дейност – пукане на околоплодния мехур. Амниотичната течност трябва да изтича бавно, за да се предотврати пролабиране (изпадане) на пъпната връв.

Олигохидрамнион (маловодие)

На латински език: Oligohydramnion
На английски език: Oligohydramnios

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на околоплодната течност е под 500 мл.

Епидемиологични данни: Маловодието има по-ниска честота от многоводието – 0,3-0,4%.

Етиопатогенеза: Маловодието бива:

1. Първично:
– при аномалии на пикочо-отделителната система на плода – липса на бъбреци, бъбречна поликистоза, нарушена проходимост на отделителните органи;
– недостатъчност на плацентарното кръвообращение – прееклампсия, дехидратация, преносена бременност и др.
– при многоплодна бременност – фето-фетален трансфузионен синдром;
– употреба на ACE-инхибитори.

2. Вторично – при пукане на околоплодния мехур.

Клинична картина: 

Обикновено симптоми се проявяват при напредване на бременността. Бременната може да чувства дискомфорт и болка при детските движения. При наличие на страдание на плода (фетален дистрес) може да съобщи за отслабване на движенията на бебето.

Клиничните симптоми включват по-малък размер на матката и по-малко количество околоплодна течност, установено ехографски.

Усложнения: Усложненията при маловодие са свързани с:
– нарушаване растежа и развитието на плода – наличие на аномалии, хипоплазия на белите дробове, деформации на опорно-двигателния апарат и др.
– притискане на пъпната връв – страдание до смърт на плода.
– затрудняване на раждането – силна болка, по-голяма продължителност, родов травматизъм.

Диагноза: Диагнозата включва:
– анамнеза
– физикален преглед – матката е с по-малки размери за срока на бременността;
– ехографско изследване – намалено количество на амниотичната течност.

Поведение: Поведението се определя според срока на бременността, състоянието на плода и майката:
– за повишаване обема на околоплодната течност – постелен режим, хидратация на бременната, при показания – амниоинфузия.
– по преценка – индукция (предизвикване) на раждането;
– при пукване на околоплодния мехур – медикаментозно ускоряване узряването на маточната шийка.

Автор: д-р А. Високалийска

Прочетете за:
Околоплодна течност – цвят, състав, функция