На латински език: Colpitis candidomycotica
На английски език: Vaginal candidiasis
Определение: Кандидомикотичният колпит е гъбично инфекциозно-възпалително заболяване на влагалището.
Епидемиологични данни: Кандидозният колпит заедно с трихомонасния и бактериалния са най-честите заболявания на влагалището. Около 75% от жените поне веднъж в живота си преболедуват от кандидомикотичен колпит.
Етиопатогенеза: Причинители на кандидозния колпит са дрождеподобни гъбички от род Candida (C.albicans – най-често, C.glabrata, C.tropicalis, C.Krusei и др.). Те се срещат като вегетативни и размножителни форми. Кандидозни гъбички се откриват по кожата и лигавиците на човек и без да има признаци на възпаление и при определени условия (напр. спад в T-клетъчния имунитет) може да се развие заболяване. Този тип инфекции се наричат опортюнистични.
Кандидите могат до попаднат във влагалището по съседство – от ануса (автогенен път), и от външната среда – при полов контакт с инфектиран партньор (екзогенен път). Заболяване се развива при отслабен общ или локален имунитет.
Предразполагащи фактори са:
– по-голямо количество гликоген във влагалището, промяна на pH, което благоприятства растежа на кандидозните гъбички – при бременност, диабет, прием на перорални контрацептиви;
– потискане на нормалната влагалищна микрофлора (млечнокисели бактерии от род Lactobacillus) – при прием на широкоспектърни антибиотици;
– спад в общия или локален имунитет – диабет, прием на медикаменти (кортикостероиди, имуносупресори), хематологични заболявания, СПИН и др.;
– лоша лична хигиена, използване на спарващо бельо.
Патоанатомия: При развитие на възпалителен процес на влагалището настъпва приток на кръв (хиперемия), оток, оформя се клетъчен инфилтрат, отделя се секрет (ексудат). При хронифициране процесът прониква на по-голяма дълбочина. Откриват се локалните признаци на възпалението – зачервяване, подуване (оток), повишена температура, болка.
Клинична картина: Клиничното протичане на заболяването може да е остро и хронично.
1. Остър кандидомикотичен колпит (на лат. – Colpitis mycotica acuta; Soor vaginae) – обикновено се засягат влагалище, вулва (външните полови органи) и перинеум.
Симптомите са:
– силен сърбеж (пруритус)– вагинален или по външните полови органи;
– вагинален секрет (флуор) – с бял цвят като извара; наличие на налепи по влагалищната стена;
– парене, дизурия – при попадане на урина по вулвата се получава парене и дори болка;
– диспареуния – болка при полов контакт.
При обективното изследване се установява, че малките срамни устни са силно зачервени и оточни. Стените на влагалището са огненочервени, с белезникави налепи по тях, като напръскани с вар. Налепите са здраво прикрепени за лигавицата и избърсването им е съпроводено с кървене.
2. Хроничен кандидомикотичен колпит – има хроничен или хронично-рецидивиращ ход. Оплакванията са по-слабо изразени. Обикновено симптомите се обострят преди менструация и след полов контакт.
Диагноза: Диагнозата на кандидомикотичния колпит се поставя чрез:
– анамнеза – съобщаване за типичните оплаквания, наличие на предразполагащи фактори, симптоми на кандидозен баланит у партньора;
– гинекологичен преглед – откриване на характерните изменения по влагалището и половите органи;
– микроскопско изследване на препарат от вагинален секрет;
– при нужда – културелно изследване – изолиране върху специфични хранителни среди (Сабуро агар и др.) и изследване на чувствителността към антимикотици.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– другите колпити – с причинители бактерии или трихомонас вагиналис;
– цервицити;
– алергичен вулвовагинит;
– атрофичен вагинит и др.
Лечение: Лечението на кандидомикотичния колпит се определя индивидуално според клиничното протичане и общото състояние на жената, като се прилага и лечение на сексуалния партньор.
– Локално лечение – влагалищни антибиотични глобули и кремове (Нистатин, Канестен и др.).
– Системно лечение – прилагат се перорални антимикотици – Кетоконазол, Флуконазол и др.
Профилактика: Профилактиката на кандидозния колпит се състои в ограничаване на рисковите фактори:
– добър контрол на диабета;
– спазване на добра лична хигиена;
– преценка на необходимостта от антибиотично лечение при различни заболявания и др.
