На латински език: Colpitis trichomonalis
На английски език: Trichomoniasis, Trichomonal colpitis, Trichomonal vaginitis
Трихомоналният колпит е полово предавана паразитоза, протичаща с възпаление на влагалището.
Епидемиологични данни: Трихомоналната инфекция е еднa от най-честите полово предавани болести. Според СЗО в световен мащаб годишно има около 160-170 милиона случая на заболяването.
Етиопатогенеза: Причинителят на трихомоналния колпит е паразит – Trichomonas vaginalis от тип Protozoa (Първаци), клас Flagellata (Камшични). Има четири камшичета и пето, което формира т.нар. ондулираща мембрана, което го прави много подвижен. При жената трихомонасът може да инфектира влагалището, уретрата, пикочния мехур и вестибуларните жлези, а при мъжа – уретра, простата, надсеменник (епидидим).
Заразяването става при полов контакт. Много рядко при жените може да настъпи и извънполово заразяване при лоша лична хигиена и наличие на замърсени предмети и води.
При жените трихомонасите се изолират най-често от влагалищен секрет. Температурата и киселинността на влагалището са благоприятни за размножаването на трихомонасите, които във външна среда са много неустойчиви. При развитието си паразитът уврежда влагалищния епител и води до възпаление. Характерно е, че промените по лигавицата са огнищни – петнисти (макуларни) изменения. Често разраства и бактериална флора и инфекцията става смесена.
Клинична картина на трихомонален колпит:
Инкубационният период е от 4 дена до 4 седмици. Инфекцията може да протече с или без наличие на симптоми (асимптомно). Около половината инфектирани жени са асимптомни.
Трихомоналният колпит бива остър и хроничен:
1. Остър колпит – симтоми:
– вагинален секрет (флуор) – воднист, жълто-зеленикав, пенест, с лоша миризма;
– чувство за сърбеж, парене, тазов дискомфорт (тежест, неприятно усещане ниско долу в таза);
– дизурия (парене при уриниране);
– диспареуния (болезнен полов акт).
2. Хроничен колпит – протича със затихвания и обостряния, симптомите са нетипични, най-често има наличие на влагалищен секрет.
Усложнения: Инфекцията с трихомонас вагиналис се свързва с:
– при бременни – преждевременно раждане, ниско тегло на бебето при раждане;
– повишен риск за развитие на тазова възпалителна болест;
– повишен риск за дисплазия на маточната шийка;
– повишен риск от заразяване с HIV.
Диагноза: Диагнозата на трихомонален колпит се поставя на базата на:
– анамнеза – съобщаване за някои от описаните симптоми или наличие на симптоми у половия партньор.
– гинекологичен преглед – наличие на вагинален секрет, петнисти изменения по влагалищната лигавица.
– микроскопско изследване на влагалищен секрет.
– културелно изследване – посявка върху хранителни среди за трихомони – ТV-4.
– изследване за други полово предавани болести – гонорея, хламидия, сифилис, HIV, хепатит В, хепатит С.
Много случаи на трихомонална инфекция може да останат недиагностицирани поради липса на редовни изследвания, нетипични или липсващи симптоми, наличие на съпътстваща бактериална или гъбична инфекция.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– другите инфекциозни колпити – бактериален, гъбичен;
– други инфекции – хламидийни, гонокови;
– алергичен вагинит и др.
Лечение:
Лечението на трихомоналния колпит е медикаментозно с препарати от нитроимидазоловата група – тинидазол (Fasigyn), метронидазол, клотримазол и др.
Задължително се провежда лечение и на половия партньор.
Профилактика: Профилактиката на трихомоналния колпит включва:
– използване на бариерни методи на контрацепция – презерватив;
– избягване на полови контакти с рискови партньори, при наличие на симптоми на полово предавана болест при някой от партньорите или при лечение на полово предавана болест;
– спазване на добра лична хигиена.
Автор: д-р А. Високалийска
Прочетете за:
Трихомони и бременност
