Начало / Актуални теми / Цервикален плексус (шийно нервно сплетение)

Цервикален плексус (шийно нервно сплетение)

мар. 17, 2025

цервикален плексус

Цервикалният плексус (С1-С4) представлява сплетение от нерви, разположени в областта на шията. Образува се от предните (вентралните) клонове на първите четири шийни гръбначномозъчни нерви (C1–C4), с незначителен принос от C5. Разполага се странично от напречните израстъци на първите четири шийни прешлена. Лежи върху мускулите, които се прикрепват към тях: m. scalenius medius, m. levator scapulae, m. splenius cervicalis. Състои се от сетивни (кожни), двигателни и смесени клонове, които инервират шията, горната част на раменете и частите на главата.

Сетивни клонове (кожни нерви) на шийния плексус

Тези клонове излизат от средата на задния ръб на musculus sternocleidomastoideus (точка на Erb) и оттам се отправят в различни посоки. Те инервират кожата на шията, раменете, части на главата и горната част на гърдите.

  • n. occipitalis minor (C2, C3) – инервира кожата в тилната част на главата
  • n. auricularis magnus (C3) – инервира кожата в областта на околоушната жлеза и отчасти ушната мида
  • n. transversus coli (C2, C3) – инервира кожата на предната част на шията
  • nn. supraclaviculares (C3, C4) – тези три-четири клончета инервират задните части на врата, областта на рамото, горната част на гърдите и достигат до нивото на четвърто ребро.

Мускулни клонове на плексус цервикалис

Двигателните клонове инервират мускулите, които основно участват в движението и стабилизирането на врата.

  • rami musculares – това са къси клончета, които инервират разположените в съседство дълбоки мускули на шията: mm. recti capitis (anterior et lateralis), mm. longi capitis et coli, mm. scaleni, m. levator scapule и mm. intertransversarii anteriores.
  • radix inferior ansa cervicalis – от долното клонче на шийната примка се отделят клонове за долните подезични мускули
  • ramus trapezius – инервира трапецовидния мускул, разположен в горната част на гърба
  • n. phrenicus (C3, C4, C5) – диафрагмалният нерв е най-големият моторен нерв на шийното сплетение. Той се отправя надолу, преминава през гръдния кош и достига до диафрагмата. Тук се разклонява на много клончета, които проникват във всички части на диафрагмата.

Чрез анастомозиращи клончета цервикалният плексус се свързва с намиращи се в съседство нерви:

  • n. hypoglossus – участва в инервацията на m. hyoideus и m. geniohyoideus
  • n. accessorius – осигурява инервацията на m. sternocleidomastoideus и m. trapezius
  • truncus sympathicus – допринася за автономните функции на шията, например вазодилатация, изпотяване и други.

Шийният плексус и излизащите от него нерви се увреждат най-често при травми, метастази, лъчетерапия и дегенеративни промени в горните шийни прешлени. Диафрагмалният нерв може да бъде увреден при оперативни интервенции, карцином на бронхите, хроничен перикардит, диабет, склеродермия, полирадикулоневрит тип Guillain-Barre, невралгична амиотрофия (синдром на Parsonage-Turner).

Симптоми при увреждане на цервикалния плексус

При увреждане на шийното нервно сплетение могат да се засегнат двигателните и сетивните влакна.

Симптоми при увреда на двигателните влакна:

  • мускулна слабост и атрофия на мускулите
  • хипорефлексия
  • мускулни крампи
  • фасцикулации (потрепване на мускулите).

Сетивните разстройства включват намалена чувствителност (хипестезия) до анестезия. Появяват се болки в областта на шията, зад ухото, в тилната област, в областта на ключицата и рамото.

При процеси в С3, С4 може да възникне болезнена контрактура на шийната мускулатура с принудителна поза на главата със завъртане на една страна – тортиколис.  

Увреждането на диафрагмалния нерв води до парализа на диафрагмата и до затруднено дишане. Дразненето на n. phrenicus провокира хълцане.

Прочетете за:
Лумбален плексус (поясно нервно сплетение)