Холерата е особено опасна чревна инфекция, причинена от бактерията Vibrio cholerae. Предава се по фекално-орален механизъм, с вода, хранителни продукти и замърсени ръце.
Повечето хора с холера имат леки симптоми, но при някои заболяването протича тежко с профузна диария и дехидратация, която може да прогресира до хиповолемичен шок. Смърт може да настъпи в рамките на часове, затова е необходимо незабавно лечение, включващо антибиотична терапия и рехидратация.
Холерата е известна в Индия и Китай от древността. Има тенденция да се разпространява като епидемии и пандемии. Днес ендемични райони има предимно в Азия и Африка, но при епидемии се включват и други части на света, включително Южна и Централна Америка.
Кой е причинителят на холера?
Причинителят на холерата е Vibrio cholerae, принадлежи към род Vibrio на семейство Vibrionaceae. Открит е от Р. Кох през 1883 г. във фецеса на починали от холера.
Холерните вибриони са Грам-отрицателни, къси пръчици, извити под формата на запетая с размери 2-3 µm. Не образуват спори и капсули. Имат една дълга ресна, която им позволява голяма подвижност.
Антигенна структура
Холерните вибриони притежават:
- термолабилен, ресничест Н- антиген, който е общ за всички серотипове
- термостабилен соматичен О- антиген, който е видово-специфичен
Според различията в О- антигена вибрионите се разделят на серогрупи – от О1 до О139. Серогрупата О1 има два биотипа – класически и El Tor. Допълнително О1 серогрупата се дели на три серологични типа – Inaba, Hikoshima и Ogawa.
Vibrio cholerae продуцира ентеротоксин, а при лизирането на бактериалната стена се освобождава ендотоксин. Ентеротоксинът има водеща роля в нарушаването на водно-солевата обмяна – предизвиква хиперсекреция на вода и хлориди в тънкото черво и потиска реабсорбцията на натрий.
Холерният вибрион е устойчив във вода, при ниски температури. При загряване и изсушаване бързо загива. Дезинфекционните разтвори го унищожават много лесно. Чувствителен е към киселини – солна, сярна, оцетна, които го убиват бързо. В стомашния сок лесно загива.
Как става заразяването?
От холера боледува само човекът, а животните са невъзприемчиви. Единствен източник на зараза е човекът – болен (особено с лека форма в ранен стадий), реконвалесцентен или здрав заразоносител. По време на епидемии и пандемии заразоносителство се среща в 5-10 %, а при биотип Ел Тор по-често и трае продължително (до 1-2 години).
Холерните вибриони се отделят с изпражненията и по-малко с повърнатите материи. Основният механизъм на предаване е фекално-орален. Заразяването става при употреба на заразена вода, храна, при контакт със заразени предмети.
За развитието на инфекция е необходима голяма инфектираща доза – 109 бактерии. Дори по време на епидемия заболеваемостта е само 15 %.
Рискови фактори за холера
Всеки човек може да се зарази с холера, но някои фактори могат да увеличат риска. Такива рискови фактори са например:
- нехигиенни условия – холерата се среща на места с лоши санитарни условия и замърсена вода
- болни членове на семейството – близкият контакт с хора, болни от холера, може да увеличи риска
- ниски нива на стомашна киселина – стомашната киселина действа като защита срещу инфекцията, тъй като холерните бактерии не могат да оцелеят в силно кисела среда. Но хората с ниски нива на стомашна киселина (напр. възрастни хора и хора, които приемат антиацидни средства, H-2 блокери или инхибитори на протонната помпа) са изложени на по-голям риск от холера.
- кръвна група О – по неизяснени причини, хората с кръвна група О са по-склонни да развият холера в сравнение с хората с други кръвни групи.
- консумация на морски дарове – ако ядете морски дарове, особено миди, които идват от води, замърсени с холерни бактерии, има по-голям шанс да се заразите с холера.
Какви промени настъпват в организма?
При попадане н стомаха голяма част от холерните вибриони загиват под действието на солната киселина. Преживелите вибриони достигат до тънките черва, където се размножават. Прикрепват се към епителните клетки на чревната лигавица и произвеждат ентеротоксин. Настъпва секреция на електролити и вода от ентероцитите към чревния лумен. Появява се диария и водно-електролитни нарушения.
Прочетете за:
Симптоми на холера
