Рак на жлъчния мехур

ное. 15, 2016

На латински: Carcinoma vesicae felleae
На английски: Gallbladder cancer

Определение: Ракът на жлъчния мехур е тежко злокачествено заболяване, засягащо гастроинтестиналния тракт. Среща се по-често при жените, във възрастта над 50 години, има честота на разпространение от 1 до 4%.

Етиология: Рисковите фактори и състояния, предпоставящи развитие на неопластични процеси на жлъчния мехур, включват:

  • Холелитиаза – счита се, че големината на конкрементите корелира с възможността за малигнизация
  • Възраст – с напредване на възрастта честотата се повишава
  • Хроничен холецистит
  • Холецистоентерална фистула
  • Т.нар. порцеланов жлъчен мехур
  • Аденом на жлъчния мехур
  • Вродена жлъчна дилатация
  • Аномална панкреатикобилиарна дуктална връзка
  • Първичен склерозиращ холангит.

Патоанатомия: В зависимост от хистоморфологичната находка карциномът на жлъчния мехур може да бъде:

  • Аденокарцином (в 60 – 80% от случаите). Той от своя страна бива:
    – скирозен
    – папиларен
    – муцинпродуциращ
  • Сквамозноклетъчен (2 – 5%)
  • Недиференциран анапластичен карцином ( 2 – 7%)
  • Аденоксантом.

Повечето карциноми на жлъчния мехур започват от фундуса и се разпространяват с локална инфилтрация по съседство към черния дроб. Пътищата на дисиминация на тумора са:

  • лимфен
  • съдов
  • интраперитонеален
  • директно инфилтриране.

Инфилтрацията към съседни органи засяга черния дроб, стомаха, дуоденума, дясната флексура на дебелото черво, оментума, коремната стена. Директни метастази се срещат при около 1/3 от случаите. Разпространението по лимфен път обхваща холедохалните, панкреатични или дуоденални лимфни възли. Венозните метастази също са често срещани.

Стадиране: Прилага се ТNM – класификацията, съобразно която различаваме следните стадии:

Т1
Т1а – туморът инфилтрира lamina propria
Т– туморът инфилтрира мускулния слой
Т2 – туморът ангажира перимускулната съединителна тъкан, без разпространение извън серозната обвивка или в черния дроб
Т3 – тумор, преминаващ серозата или инфилтриращ съседен орган – черен дроб, стомах, дуоденум, колон, оментум или интрахепаталните жлъчни канали
Т4 – тумор, инфилтриращ v. portae, a. hepatica или множество съседни органи

N0 – няма метастази
N1 – има метастази в регионерните лимфни възли

M0 – няма далечни метастази
M1 – има далечни метастази

Клинична картина: Карциномът на жлъчния мехур обичайно се проявява с неспецифична симптоматика. Оплакванията са нехарактерни и се срещат и при редица други заболявания като холецистит и холелитиаза.

Клиничните прояви са представени от:

  • болка в горния десен квадрант
  • коремно неразположение
  • гадене, повръщане
  • загуба на тегло
  • безапетитие
  • жълтеница
  • при напреднало заболяване се палпира туморна формация в горния десен квадрант на корема
  • запушването на ductus cysticus може да доведе до пристъп на остър холецистит.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

  1. Анамнеза – недостатъчна за поставяне на точна диагноза, поради неспецифичната и често бедна симптоматика.
  2. Обективно клинично изследване
  3. Лабораторни изследвания
  4. Допълнителни изследнания:
    – Ехография – установява се хетерогенна маса и неправилно задебеление на стената на жлъчния мехур
    – Компютърна томография – дава точна представа за локализацията на тумора и ангажирането на съседни органи
    – Лапароскопия
    – Ангиография
    – ЯМР
    – Тънкоиглена биопсия под ехографски или КАТ контрол.

Диференциална диагноза:

Лечение: Лечението е оперативно. Не се препоръчва лапароскопски подход, поради ниската успеваемост и честите усложнения при този тип операция. Извършва се отворена хирургична операция с ексцизия на тумора в здраво и при необходимост регионална лимфаденектомия.

В много случаи обаче поставянето на диагнозата става на късен етап, когато болните са вече неоперабилни. Единствено възможни в тези стадии на заболяването са палиативните грижи.

Усложнения:

  • Абсцедиране
  • Перфорация към съседни органи или коремната кухина.