На латински: Carcinoma vesicae felleae
На английски: Gallbladder cancer
Определение: Ракът на жлъчния мехур е тежко злокачествено заболяване, засягащо гастроинтестиналния тракт. Среща се по-често при жените, във възрастта над 50 години, има честота на разпространение от 1 до 4%.
Етиология: Рисковите фактори и състояния, предпоставящи развитие на неопластични процеси на жлъчния мехур, включват:
- Холелитиаза – счита се, че големината на конкрементите корелира с възможността за малигнизация
- Възраст – с напредване на възрастта честотата се повишава
- Хроничен холецистит
- Холецистоентерална фистула
- Т.нар. порцеланов жлъчен мехур
- Аденом на жлъчния мехур
- Вродена жлъчна дилатация
- Аномална панкреатикобилиарна дуктална връзка
- Първичен склерозиращ холангит.
Патоанатомия: В зависимост от хистоморфологичната находка карциномът на жлъчния мехур може да бъде:
- Аденокарцином (в 60 – 80% от случаите). Той от своя страна бива:
– скирозен
– папиларен
– муцинпродуциращ - Сквамозноклетъчен (2 – 5%)
- Недиференциран анапластичен карцином ( 2 – 7%)
- Аденоксантом.
Повечето карциноми на жлъчния мехур започват от фундуса и се разпространяват с локална инфилтрация по съседство към черния дроб. Пътищата на дисиминация на тумора са:
- лимфен
- съдов
- интраперитонеален
- директно инфилтриране.
Инфилтрацията към съседни органи засяга черния дроб, стомаха, дуоденума, дясната флексура на дебелото черво, оментума, коремната стена. Директни метастази се срещат при около 1/3 от случаите. Разпространението по лимфен път обхваща холедохалните, панкреатични или дуоденални лимфни възли. Венозните метастази също са често срещани.
Стадиране: Прилага се ТNM – класификацията, съобразно която различаваме следните стадии:
Т1
Т1а – туморът инфилтрира lamina propria
Т1б – туморът инфилтрира мускулния слой
Т2 – туморът ангажира перимускулната съединителна тъкан, без разпространение извън серозната обвивка или в черния дроб
Т3 – тумор, преминаващ серозата или инфилтриращ съседен орган – черен дроб, стомах, дуоденум, колон, оментум или интрахепаталните жлъчни канали
Т4 – тумор, инфилтриращ v. portae, a. hepatica или множество съседни органи
N0 – няма метастази
N1 – има метастази в регионерните лимфни възли
M0 – няма далечни метастази
M1 – има далечни метастази
Клинична картина: Карциномът на жлъчния мехур обичайно се проявява с неспецифична симптоматика. Оплакванията са нехарактерни и се срещат и при редица други заболявания като холецистит и холелитиаза.
Клиничните прояви са представени от:
- болка в горния десен квадрант
- коремно неразположение
- гадене, повръщане
- загуба на тегло
- безапетитие
- жълтеница
- при напреднало заболяване се палпира туморна формация в горния десен квадрант на корема
- запушването на ductus cysticus може да доведе до пристъп на остър холецистит.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
- Анамнеза – недостатъчна за поставяне на точна диагноза, поради неспецифичната и често бедна симптоматика.
- Обективно клинично изследване
- Лабораторни изследвания
- Допълнителни изследнания:
– Ехография – установява се хетерогенна маса и неправилно задебеление на стената на жлъчния мехур
– Компютърна томография – дава точна представа за локализацията на тумора и ангажирането на съседни органи
– Лапароскопия
– Ангиография
– ЯМР
– Тънкоиглена биопсия под ехографски или КАТ контрол.
Диференциална диагноза:
- Остър холецистит
- Хроничен холецистит
- Карцином на панкреаса
- Холедохолитиаза
- Хидропс на жлъчния мехур.
Лечение: Лечението е оперативно. Не се препоръчва лапароскопски подход, поради ниската успеваемост и честите усложнения при този тип операция. Извършва се отворена хирургична операция с ексцизия на тумора в здраво и при необходимост регионална лимфаденектомия.
В много случаи обаче поставянето на диагнозата става на късен етап, когато болните са вече неоперабилни. Единствено възможни в тези стадии на заболяването са палиативните грижи.
Усложнения:
- Абсцедиране
- Перфорация към съседни органи или коремната кухина.