На латински език: Osteomyelitis.
На английски език: Osteomyelitis.
Определение: Остеомиелитът е остро гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява върху костното вещество и периоста, а по-късно може да обхване и съседните мускули и сухожилия.
Среща се във всички възрасти, но най-често при деца. Най-често се засягат дългите тръбести кости (преди всичко бедрената кост), прешлените, тазовите кости, костите на лицевия череп.
Етиология: Основен причинител на заболяването е Staphylococcus aureus и по-рядко стрептококи, коли-бактерии, пневмококи и др. Бактериите най-често изхождат от локални гнойни огнища (фурункул, карбункул, отит, синуит, зъбен абсцес). Те навлизат в кръвообращението и по кръвен път достигат костно-мозъчния канал.
Лека травма може да бъде отключващ фактор за развитието на остеомиелит.
Според причинителите се различава:
– неспецифичен остеомиелит;
– специфичен остеомиелит – туберкулозен, бруцелозен, сифилистичен, актиномикозен.
Патоанатомия: Развива се първично гнойно огнище в метафизата на костта, тъй като тя е най-богато кръвоснабдена. В костномозъчния канал се натрупва голямо количество гной. Възпалението се разпространява по Хаверсовите канали и обхваща цялата кост. Периоста се отлепва и се образува субпериостален абсцес. При прогресиране на заболяването субпериосталният абсцес пробива периоста, преминава в околните мускули и междумускулни пространства и достига до кожата, която некротизира и се образуват фистули.
Отделни участъци от костта некротизират и се отделят от здравото костно вещество. Така се формират костни секвестри – костни фрагменти с остри ръбове.
Наред с деструктивните процеси се наблюдават и остеопластични. В резултат периостът задебелява, в него се отлагат калциеви соли и той става рентгеново забележим.
Клинична картина: Според протичането се различават следните клинични форми:
1. Свръхостра форма – протича с картината на сепсис.
2. Остра форма – започва рязко с повишаване на температурата до 40 °С, втрисане, отпадналост, унесеност, учестен пулс, понижено артериално налягане, учестено дишане. Липсва апетит, езикът е сух, обложен, лицето е бледо. Черният дроб и слезката се увеличават. Най-характерният симптом е силната болка в засегнатия крайник.
Локалните симптоми на възпалителния процес се появяват късно. Изразяват се в зачервяване, затопляне, опъване на кожата в областта на засегнатия участък, оток на меките тъкани.
3. Хронична форма – обикновено е вторична – последица на остър остеомиелит. Характеризира се с появата на фистулни отверстия по кожата, от които се отделя гной. Общото състояние е задоволително, болката е умерена.
Рядко се срещат хронични първични форми на остеомиелит. Такива са:
– абсцес на Броди – рязко очертана абсцесна кухина, отграничена от здравата кост чрез съединителнотъканна капсула;
– склерозиращ остеомиелит на Гаре – не настъпва некроза на костта. Костното вещество около възпаления участък склерозира. Може да настъпи пълна облитерация на костномозъчния канал;
– серозно-албуминозен остит – характеризира се с образуване на ексудат, богат на албумин, който не се превръща в гной.
Усложнения: Може да се наблюдават: гноен артрит (възпалителния процес обхваща съседна става), нарушен растеж на костта, фрактури, сепсис, абсцес на белия дроб, мозъчен абсцес, пиелонефрит, амилоидоза и др.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Има левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ, анемия. Прави се хемокултура.
2. Рентгеново изследване – рентгенологични изменения се позитивират на втората или третата седмица от началото на заболяването.
Диагноза: Поставя се въз основа на: данните от анамнезата за лека травма, наличие на гнойно огнище (фурункул, карбункул); клиничната картина, лабораторните изследвания (хемокултурата).
Лечение:
І. Консервативно лечение:
1. Имобилизация на крайника.
2. Антибиотично лечение – прилагат се антибиотици от групата на аминогликозидите, цефалоспорините и др., напр. Ceftriaxone, Ceftazidime, Imipenem, Lincomycin и др.
3. Имунотерапия – вливане на имуновенин, антистафилококова плазма.
4. Инфузионна терапия с водно-солеви разтвори, плазма. При деца се препоръчва вливане на прясна кръв.
ІІ. Хирургично лечение:
1. Инцизия и евакуация на гнойната колекция.
2. Трепанация на костта, отстраняване на образуваните костни секвестри, кюретаж до здрава костна тъкан, поставяне на постоянен промивен дренаж.
3. При хроничните форми образувания костен дефект след секвестректомия се запълва с костна присадка, взета от самия болен или с мускулно ламбо.
