На латински език: Shigelosis, Dysenteria.
На английски език: Shigelosis, Shigela gastroenteritis.

Определение: Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, протичащо с диария и обща интоксикация.

Етиология: Причинителите се отнасят към сем. Enterobacteriaceae, род Shigella. Представляват Грам (–) неподвижни пръчици, факултативни анаероби, не образуват спори и капсули. Разделят се на 4 групи: А – Sh. dysenteriae, В – Sh. flexneri, С – Sh. boydii, D – Sh. sonnei. Най-патогенна е Sh. dysenteriae. Шигелите притежават О- антиген, въз основа на който всеки вид се дели на серотипове. Продуцират ендотоксин, който е термостабилен, а Sh. dysenteriae продуцира и екзотоксин – термолабилен. Sh. dysenteriae е слабо устойчива във външната среда, но другите шигели могат да останат жизненоспособни във вода, почва, хранителни продукти от 10 до 45 дни. При 100 °С загиват моментално. Днес най-често се срещат Sh. sonnei и Sh. flexneri.

Епидемиология: Източник на инфекцията е само човек – болен или бактерионосител. Заразяването става по фекално-орален механизъм чрез хранителни продукти, вода, замърсени ръце и предмети, контаминирани с фекалии от болен или бактерионосител. Мухите участват в разпространението на шигелозите.
Заболеваемостта е най-висока при деца на възраст от 1 до 3 години. Шигелозата има лятно-есенна сезонност. Възникват спорадични заболявания, семейни взривове и по-големи епидемии – най-чести са водните епидемии. Заболяването е свързано с лоша лична хигиена, ниска санитарна култура и санитарно-хигиенно благоустройство – канализация и водоснабдяване.

Патогенеза: Минималната доза за заразяване е 100 микробни клетки, а за Sh. dysenteriae – 10. Входна врата е устата. Част от бактериите загиват в стомаха под действието на стомашния сок. Преживелите шигели достигат крайните отдели на тънките черва, размножават се в лумена и се придвижват към колона. Проникват в епителните клетки на дебелото черво, където се размножават, продуцират токсини и причиняват деструкция на клетките.

Патоанатомия: Най-изразени промени се наблюдават в колон сигмоидеум и ректум. Възпалителният процес може да бъде катарален, катарално-фибринозен, ерозивен или язвен. Установяват се дистрофични промени в нервния апарат на червата.

Клинична картина: Инкубационният период е 1-7 дни. Началото на заболяването е остро с висока температура, втрисане, отпадналост, главоболие, силни коремни болки и диария. Изхожданията са многократни, съпроводени с коликообразни болки. В началото фекалиите са обилни, воднисти, примесени с кръв, слуз и гной. По-късно болните могат да изхождат само кръв, слуз и гной – т. нар. “дизентерийна храчка”. Болките в корема отначало са около пъпа или дифузни, но скоро се локализират в лявата коремна половина. В следващите часове придобиват характер на тенезми – болезнени, непродуктивни позиви за дефекация.
При деца згубата на течности може да бъде по-голяма и да настъпи тежка дехидратация, може да се наблюдават и гърчове.
Болните имат бледа кожа, сух обложен език, ускорен пулс, усилена и шумна перисталтика, при палпация на корема се установява спастично свит и болезнен колон сигмоидеум.
Разгарът на болестта е 4-5 дни. Възстановяването е бързо.
Заболяването може да протече като лека, средно тежка и тежка форма. При тежката форма има изразена интоксикация, силна отпадналост до прострация, хипертермия, тежък диариен синдром, дехидратация, хиповолемия, метаболитна ацидоза.

Лабораторни изследвания: Има умерена левкоцитоза с неутрофилия, леко ускорена СУЕ.

Усложнения: При кърмачета може да настъпи: пареза на червата до паралитичен илеус, инвагинация, пролапс на лигавицата на ректума, хемолитико-уремичен синдром (ХУС). При възрастни – остра бъбречна недостатъчност, паралитичен илеус, шок, чревна перфорация.

Диагноза: Към диагнозата насочва клиничната картина. Окончателната диагноза се поставя след доказване на причинителя чрез следните микробиологични изследвания:
– Изолиране на шигели чрез посявка на фецес върху селективни и диференциращи среди. Посявката се прави веднага след вземане на фекална проба, защото шигелите загиват бързо поради гнилостни и ферментативни процеси във фецеса.
– Серологични изследвания – РА тип Widal, РНХА, РСК, ELISA.
След преминаване на острия стадий може да се извърши ректороманоскопия.

Диференциална диагноза: Прави се с:
– салмонелози, ешерихиози, йерсиниози;
– амебна дизентерия;
– отравяне с живак и олово;
– хроничен улцеро-хеморагичен колит;
– тумори на колона.

Лечение: В остър стадий се препоръчва постелен режим. При тежки форми болните се хоспитализират.
Диетата включва чай, оризова вода, морковено пюре, пасирани зеленчукови супи, сухар, бисквити, картофено пюре, като постепенно се преминава към обичайното за възрастта хранене. При кърмачета се препоръчва майчина кърма, лечебни хуманизирани млека.
Етиологично лечение. Прилагат се квинолони (Ciprofloxacin, Nelidix), Amikacin, цефалоспорини ІІІ генерация, котримоксазол. Лечението продължава 5-7 дни. При нужда се провежда и втори курс.
Патогенетично лечение. Извършва се корекция на настъпилите водно-електролитните нарушения, на метаболитната ацидоза. Използва се разтвор на Phillips, а също и изотонични солеви разтвори за венозно приложение – 0.9% NaCl, Ringer, Hartmann, Daroww, Ser. Glucosae и др.
Симптоматично лечение. Прилагат се антипиретици, спазмолитици, антидиарийни средства.

Профилактика: Няма специфична профилактика. Неспецифичната профилактика включва повишаване на здравната култура на населението, контрол върху хигиената на общественото хранене, санитарен контрол на водоизточниците.

Противоепидемични мерки: Болните се изолират, може и в дома до клинично оздравяване и получаване на 2 отрицателни резултата от микробиологичното изследване на анален секрет. При лица от рискови групи (деца от предучилищна възраст, работещи в заведения за обществено хранене) изолацията се удължава с още 3 дни и отново се изследват 2 пъти (общо 4 пъти). Останалите заразоносители се изолират за още 1 седмица и до получаване на 2 отрицателни резултата. Преболедувалите лица от рискови групи се диспансеризират за 3 месеца, като през първия се изследват 2 пъти през 15 дни, а през втория и третия по веднъж.
Всички контактни се наблюдават за 7 дни. Тези от рисковите групи задължително се изследват микробиологично, като до получаване на резултата се сперат от детски заведения и от работа. Извършва се дезинфекция на бельо, лични принадлежности, кърпи, съдове за хранене и др.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!