На латински език: Scoliosis.
На английски език: Scoliosis.
Определение: Сколиотичната болест представлява трайно изкривяване на гръбначния стълб встрани. Среща се в детска възраст, като по-често се засягат момичетата.
Етиология: В 85 % от случаите сколиозата е идиопатична – причината не е напълно изяснена. Съществуват различни теории:
– дисплазична теория, според която заболяването се дължи на неправилно развитие на мускулно-връзковия апарат на гръбначния стълб;
– нарушена обмяна на мукополизахаридите, при което се размекват епифизните зони на растежа в областта на залавяне на междупрешлените връзки. Това довежда до подхлъзване на апофизите на телата на прешлените и до възникването на сколиоза;
– генетична теория, според която заболяването се дължи на наследствени причини.
В останалите 15 % причините биват:
1. Неструктурни (функционални) – налице е временна сколиотична деформация, която възниква, напр. при различна дължина на долните крайници, при мускулен спазъм и др. След отстраняване на причината гръбначният стълб се изправя.
2. Структурни – налице е изкривяване на гръбначния стълб, което се дължи на: вродени аномалии на прешлените (напр. клиновидни прешлени), церебрална парализа, полиомиелит, неврофиброматоза, мускулна дистрофия, синдром на Марфан и др.
Видове: Според времето на появата й идиопатичната сколиоза бива:
– инфантилна форма – възниква до 3 годишна възраст, по-често при момчета;
– ювенилна форма – появява се между 3 и 10 годишна възраст;
– адолесцентна форма – възниква след 10 годишна възраст.
Патоанатомия: Налице е дъгообразно изкривяване с една, две или повече кривини. Телата на прешлените се усукват в областта на изкривяването. Ребрата са разтворени откъм изпъкналата страна и приближени откъм хлътналата страна. Появява се ребрена гърбица (гибус).
Органите в гръдния кош (сърце, бели дробове) се разместват. Получават се фоброзни промени откъм вдлъбнатата страна, а откъм изпъкналата страна настъпват емфизематозни промени. Дишането се затруднява.
Клиника: Гръбначният стълб е дъгообразно изкривен. Кривата най-добре се вижда, когато детето се наведе напред и при това положение се огледа контурът на гърба му.
Едното рамо стои по-високо от другото, талията от едната страна е изгладена. Едната половина на таза е по-високо разположена от другата. При оглед отпред се установява асиметрично разположение на гръдните жлези при момичетата, а при оглед отзад прави впечатление асиметричното разположение на лопатките.
В повечето случаи при лека сколиоза болните нямат оплаквания. Може да се появи лесна умора, нарушена походка, болки в гърба. При тежка сколиоза възникват симптоми от страна на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната системи поради разместването на органите в гръдния кош.
Сколиозата може да бъде в шийно-гръдния отдел, в гръдния, в гръдно-поясния и в поясно-кръстцовия. Най-често изкривяването е в гръдния отдел.
В зависимост от това с колко градуса се увеличава изкривяването на година се различават:
– сколиоза със злокачествено прогресиране – кривината се увеличава с повече от 7 º годишно;
– сколиоза с доброкачествено прогресиране – кривината нараства с по-малко от 7 º годишно.
Прогресирането на сколиозата спира със завършването на растежа на гръбначния стълб към 15 годишна възраст. Някои считат, че и след това деформацията нараства с 1 º годишно.
В зависимост от ъгъла на изкривяването сколиозата бива 4 степени:
І степен: ъгълът на изкривяването е до 10 º. Прешлените още не са усукани.
ІІ степен: ъгълът на сколиозата е от 10 º до 25 º. Налице е завъртане (торзия) на прешлените.
ІІІ степен: ъгълът на изкривяването е от 25 º до 50 º. Налице са всички симптоми, характерни за сколиоза. Има ребрена гърбица.
ІV степен: ъгълът на сколиозата е над 50 º. Налице е тежка деформация на гръбначния стълб.
Рентгеново изследване: На фасова рентгенография се вижда страничното изкривяване на гръбначния стълб. В странична проекция се вижда завъртането (торзията) на прешлените.
Ъгълът на сколиозата се определя чрез някои рентгенови методи, като метод на Фергюсън, метод на Коб.
Лечение: При изкривяване от І-ва и ІІ-ра степен се провежда консервативно лечение – изправителна гимнастика, коригиращи гипсови корсети, електростимулация на мускулатурата от изпъкналата страна. Често при лека сколиоза се провеждат само периодични прегледи и се следи дали състоянието прогресира.
Оперативно лечение се налага при тежки и прогресиращи сколиози. Прилага се при деца над 12-13 годишна възраст, когато растежът на гръбначния стълб е почти завършен. Използват се различни методи – метод на Котрел – Дюбосе, метод на Зилке и др.
Прогноза: Прогнозата при лека степен на сколиоза е добра. По-неблагобриятна е при пациенти с тежка степен на сколиоза. При тях възникват тежки функционални нарушения на сърдечно-съдовата, белодробната, нервната системи поради разместването на органите в гръдния кош.
Профилактика: Задължително е провеждането на профилактични прегледи при всички деца с цел ранно откриване и лечение на сколиозата.