Меню

На латински език: Toxoplasmosis.
На английски език: Toxoplasmosis.

Определение: Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Повечето хора прекарват токсоплазмоза през своя живот.

Етиология: Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. Felidae. Междинни гостоприемници са човек и много животни – тревопасни, месоядни, птици, гризачи, земноводни и др.
В жизнения си цикъл T. gondii  има три форми:
1. Вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова, с размери 4-7 µm. При прониква в клетките на гостоприемника токсоплазмити се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават, а паразита навлиза в други клетки.
2. Цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи.
3. Ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се развножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката.

Епидемиология: Източник за заразяване са различни животни, но главно котките. Човек се заразява чрез:
– пряк контакт с котки;
– консумиране на плодове и зеленчуци, контаминирани с ооцисти.
– консумиране на недобре термично обработено месо и месни продукти от заразени животни, съдържащи истински цисти.
От погълнатите истински цисти или ооцисти в чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи.
Възможно е трансплацентарно инфектиране на плода при първична инфекция на бременната, когато още липсва специфичен антителен имунен отговор. Инвазирането до третия месец на бременността причинява тежки увреждания на плода.

Патогенеза: Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес.
При придобитата токсоплазмоза се образуват огнищни некрози в мозъка, черния дроб, слезката, лимфните възли, които по-късно се калцират.

Клинична картина: Токсоплазмозата най-често протича безсимптомно. Бива вродена и придобита.
1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават  хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др.
Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им.
2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко. Наблюдават се следните форми:
– Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на Ходжкин.
– Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит.
– Церебрална. Протича като менингоенцефалит.
При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония.

Диагноза: Поставя се чрез:
1. Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес.
2. Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.
3. Хистологично изследване на лимфни възли.
4. КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза.
Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв.

Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др.

Лечение: Най-често използваните препарати са: Pyrimethamin (Daraprim), Rovamycin, Sulfadiazine, Clindamycin, Calcium folinate и др. Прилагат се в различни схеми и комбинации.

Профилактика: Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!