На латински: Pharyngitis acuta
На английски: Acute pharyngitis
Определение: Острият фарингит представлява акутно неспецифично възпаление на лигавицата на фаринкса. Рядко се проявява като самостоятелно заболяване. Обикновено съпътства други инфекциозни заболявания – скарлатина, грип, морбили и други. В редица случаи фарингитът са развива като следствие от ринит. Възпалението започва от лигавицата на носа и носоглътката и постепенно десцендира, като обхваща целия гълтач.
Освен остър фарингитът може да бъде и хроничен, който се развива при чести рекурентни остри състояния, персистиращо пребиваване в неблагоприятна среда (прахови частици, химикали, сух въздух, тютюнев дим).
Етиология: В зависимост от етиологията си фарингитът може да бъде инфекциозен (предава се по въздушно – капков път) и неинфекциозен.
Инфекциозни причини:
- Вирусни – coxackie virus, influenza virus, Epstein – Barr virus, herpes simplex, adenovirus, morbillivirus, rhinovirus, ECHO virus
- Бактериални – стрептококи от група А, streptococcus pneumoniae, haemophilus influenzae, bordetella pertussis, в по-редки случаи – corynebacterium diphtheriae, chlamydia, neisseria gonorrheae
- Гъбични.
Неинфекциозни причини:
• Механични, химични, термични дразнители
• Рефлукс.
Ролята на предразполагащи фактори изпълняват:
• Простуда (излагане на студен и влажен въздух)
• Дразнене на лигавицата поради чест прием на много студени или горещи напитки
• Грипна инфекция
• Хроничен синузит
• Алергии.
Патоанатомия: В лигавицата се установяват следните патологични промени:
- Хиперемия и оток, които настъпват вследствие на:
– Дилатация на съдовете и кръвен застой (стаза)
– Повишен пермеабилитет на съдовата стена
– Преминаване на плазмени течности и левкоцити в интерстициалното пространство и образуване на възпалителен ексудат. - Повишена секреция на слузните жлези с отделяне на обилно количество ексудат.
- В огнището на острото възпаление се откриват – неутрофилни левкоцити, мастоцити, макрофаги, еозинофили, базофили.
Клинична картина: Представена е от:
Местна симптоматика:
• Сухота и парене в гърлото
• Болка в гърлото, която често ирадиира към ушите
• Дискомфорт и болезненост при преглъщане
• Парене
• Усещане за чуждо тяло в гърлото
• Кашлица поради непрекъснатото дразнене в гърлото
• Зачервяване на фарингеалната лигавица.
Обща симптоматика: обикновено протича без повишена температура, в някои случаи се установява фебрилитет, главоболие, отпаданалост, лесна уморяемост, увеличени шийни лимфни възли.
Когато фарингитът възниква в хода на друго инфекциозно заболяване (морбили, грип, скарлатина, мононуклеоза) се проявяват и допълнителни симптоми – втрисане, мускулни болки, висока температура, ангина, подуване на лимфните възли на шията и подмишниците, загуба на апетит, уголемяване на далака и черния дроб
Усложнения: По-често и по-тежко протичат при деца. Възможно е да настъпят следните усложнения:
• Среден отит
• Синуит
• Перитонзиларен абсцес
• Перикардит
• Плеврит
• Нефрит
• Менингит
• Септис.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнезата
• Обективното клинично изследване
• Микробиологично изследване на гърлен секрет
• Кръвни изследвания – установява се левкоцитоза, ускорено СУЕ.
Диференциална диагноза: Прави се с:
• Ангина – при нея огнище на възпаление са небните сливици, докато при фарингита най-силно засегната е задната стена на фаринкса.
• Тонзилит
• Грип
• Скарлатина
• Инфекциозна мононуклеоза.
Лечение:
• Аналгетични и противовъзпалителни средства – НСПВС, кортикостероиди
• Антисептични таблетки за смучене – ефизол, трахизан, стрепсилс, тантум верде, септофорт
• Антисептични спрейове за гърло – септолете, фитолор, хексорал, орофар
• Антибиотици при бактериална генеза – пеницилин, еритромицин
• При вирусна етиология – противовирусни препарати – ацикловир
• Гаргара с билковми отвари (лайка, мащерка, босилек, невен), гаргара с подсолена топла вода
• Общоукрепващи средства – витамин С
• Прием на повече течности, пълноценна почивка.
