На латински: Cavernitis
На английски: Cavernitis
Определение: Кавернитът представлява възпаление на кавернозните (пещеристите) тела на половия член. Среща се рядко, но протича тежко.
Етиология: Причинители на инфекцията могат да бъдат всички микроорганизми, които се срещат при уроинфекциите: Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus faecalis, Chlamidia trachomatis, Mycoplasma genitalium.
Патогенеза: Възпалението на кавернозните тела може да възникне в резултат на:
– директно внасяне на инфекцията (при отворено нараняване на пениса или при инжектиране на медикаменти),
– по съседство от остър уретрит и парауретрит,
– по кръвен път от инфекциозно огнище в организма,
– може да се наблюдава и при болни след аденомектомия (премахване на аденом на простатната жлеза), когато в уретрата продължително време е бил поставен катетър.
Патоанатомия: Възпалителният инфилтрат обхваща едното или двете пещеристи тела, рядко може да се ограничи само в част от едното. Развива се оток на околните тъкани. Често е засегнато и спонгиозното тяло на половия член. Може да се развие гангренозна или флегмонозна форма на заболяването.
Клинична картина: Острият кавернит протича с тежки общи и локални симптоми:
– висока температурата с разтрисане,
– силни, пулсиращи, непрекъснати болки в половия член,
– уринирането е затруднено в различна степен.
При огледа половият член е в полу- или пълна ерекция, напрегнат, кожата е зачервена. При палпация се опипва ограничен или разпространен силно болезнен инфилтрат.
При напредване на процеса се формира абсцес, който се отваря и изтича кръвениста гной.
Описва се и форма на хроничен кавернит с образуване на ръбцови промени. Такива се образуват и при оздравяване на острия процес, като се развиват на мястото на деструктивния възпалителен процес. И в двата случая последствията са смущения в ерекцията.
Диагноза: Диагнозата се поставя лесно въз основа на характерната клинична картина.
Диференциална диагноза: Прави се с приапизъм, при който обаче липсва възпалителен синдром.
Трябва да се имат в предвит и пораженията на кавернозните тела при сифилис.
Лечение: То е болнично. Прилагат се антибиотични препарати в максимални дози. Назначават се обезболяващи средства.
При ретенция на урината (невъзможност за уриниране) за предпочитане е супрапубичния дренаж на урината (Cystofix).
При абсцедиране се налага оперативно лечение – правят се инцизии надлъжно по оста на половия член.
Прогноза: При своевременно и правилно лечение на кавернита се постига пълно излекуване на възпалителния процес. При абсцедиране може да се стигне до трайно нарушение на ерекцията.
