Аналната фистула представлява канал, който свързва запушена жлеза в аналния канал с кожата около ануса. Среща се по-често при мъже на възраст между 20 и 40 години.
Обикновено анална фистула възниква като последица на перианален абсцес. Той възниква, когато някоя от аналните жлези в аналния канал се запуши, инфектира се и се образува абсцес. При липса на ефективно лечение, формираният перианален абсцес нараства, разпространява се в перианалните пространства и пробива отвор на кожата около ансуса, при което настъпва спонтанно дрениране на абсцеса. Фистулата представлява гнойния канал, свързващ аналната жлеза с кожния отвор.
В редки случаи анална фистула може да възникне при заболявания като туберкулоза, болест на Крон, СПИН, като усложнение след перианални операции и др.
Аналната фистула причинява неприятни симптоми като дискомфорт или болка в аналната област, анален сърбеж, перианалната кожа е зачервена, оточна, температурата е повишена. От външния отвор на фистулата изтича гнойна секреция.
Фистулният ход може да се затвори, но често настъпват изостряния и нов пробив на абсцеса през стария фистулен ход или през новообразуван. Така възникват сложните фистули с множество ходове и отвори.
Лечението на аналните фистули е хирургично.
Какви видове анални фистули има?
Класификацията на аналните фистули може да се извърши по различни признаци.
В зависимост от локализацията на фистулния канал спрямо външния и вътрешния анален сфинктер се различават следните видове анални фистули:
- Субмукозна (повърхностна) фистула
Субмукозната фистула преминава повърхностно под субмукозата и не засяга аналните сфинктери.
- Интерсфинктерна фистула
Фистулният канал минава през вътрешния анален сфинктер, без да зясяга външния сфинктер на ануса и се отваря много близо до аналния отвор.
Интерсфинктерните фистули се срещат при около 40 % от случаите. Тези фистули протичат с лека симптоматика и обикновено имат само един канал.
- Транссфинктерна фистула
Фистулният канал пресича вътрешния и външния сфинктерен мускул на ануса и се отваря на 2-3 см встрани от аналния отвор.
Транссфинктерните фистули имат U-образна форма и често образуват по два и повече външни отвора. Тези фистули се наблюдават при около 30 % от болните. Протичат с по-изразени оплаквания.
- Супрасфинктерна фистула
Фистулният канал преминава през вътрешния анален сфинктер, след което се движи нагоре в пространството между двата анални сфинктера, преминава над външния анален сфинктер и се насочва надолу между пуборекталния и леваторния мускул на ануса, отваря се на 2-3 см странично от ануса.
- Екстрасфинктерна фистула
Фистулният канал започва от ректума или сигмовидното дебело черво, а не от анална жлеза. Пробива стената на ректума над аналния сфинктер и преминава странично от него през пелвио-ректалното пространство, през леваторния мускул и ишио-ректалното пространство, и излиза на кожата около ануса на 4-5 см или глутеално.
Екстрасфинктерните фистули се срещат рядко. Последица са на пелвио-ректален или ишио-ректален абсцес и често имат много фистулни ходове. Най-често имат 2 до 4 кожни фистулни отвора. Те протичат най-тежко, като настъпват чести изостряния. Лечението им е трудно.
Аналните фистули биват още прости и сложни, пълни и непълни.
- проста (обикновена) фистула
Обикновените анални фистули се дължат на обструкция на анална жлеза, водеща до перианален абсцес и до фистула. Те засягат по-малко от 30 % от външния сфинктерен мускул на ануса и имат само един фистулен ход. Лечението на обикновените фистули е лесно, рядко се наблюдават рецидиви или усложнения.
- сложна фистула
Сложните фистули включват тези, които засягат повече от 30% от външния сфинктерен мускул на ануса, имат два или повече фистулни ходове и външни отвори на кожата, често рецидивират.
- пълни – имат два отвора – вътрешен в аналния канал и външен кожен отвор
- непълни – имат само един отвор – външен или вътрешен.
Прочетете за:
Хроничен парапроктит
Анална фисура
