Освен антикоагулантите с пряко действие (директните антикоагуланти), които разгледахме в първата част на статията, втората група антикоагуланти са тези с непряко действие (наричат се още: индиректни антикоагуланти, кумаринови антикоагуланти, орални антикоагуланти)
Антикоагуланти с непряко действие
- Acenocoumarol – Sintrom
- Warfarin – Warfarin 3-SL, Warfarin 5-SL
Кумариновите антикоагуланти са производни на 4-хидроксикумарина. Резорбират се много бързо от храносмилателния тракт и поради това се наричат още орални антикоагуланти. Кумариновите антикоагуланти действат само in vivo, поради което се наричат индиректни антикоагуланти.
Основният ефект на кумариновите антикоагуланти е забавянето на съсирването на кръвта. Те инхибират синтеза на витамин К-зависимите фактори на кръвосъсирването (II, VII, IX, X) в черния дроб.
Показания за приложение на кумаринови антикоагуланти:
- профилактика на тромбози и емболии при тромбофлебит
- профилактика на миокарден инфаркт, стенокардия
- при предсърдно мъждене
- за продължаване на лечението след започната с хепарин терапия при дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия
- след сърдечни и други операции.
Антикоагулантното лечение с кумаринови антикоагуланти се контролира чрез определяне на протромбиновото време, което трябва да се поддържа 25 % от нормалното ниво. Ако активността спадне под 20 % дозата трябва да се намали. Мониторира се също международното нормализирано съотношение (INR).
Препоръчва се постепенното им спиране за предотвратяване на рибаунд-ефект. При някои пациенти терапията с кумаринови антикоагуланти може да продължи с години.
При предозиране на оралните антикоагуланти се прилага витамин К, който е техен антагонист.
Противопоказанията за приложение на кумаринови антикоагуланти са като тези за хепарин. Не се прилагат при бременни жени, тъй като може да имат тератогенен ефект. Противопоказани са още при тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност, дефици на витамин К, хроничен алкохолизъм, неконтролирана хипертония, перикардит, бактериален ендокардит, гръбначно-мозъчна пункция и др.
Лекарства, които понижават ефекта на кумариновите антикоагуланти са например: барбитурати, карбамазепин, фенитоин, рифампицин, холестирамин, витамин К, тютюнопушене и алкохол.
Лекарства, които повишават техния ефект са например: нестероидни противовъзпалителни средства, дисулфирам, метронидазол, фенилбутазон, хлорамфеникол, индометацин, нифедипин и др.
Приемът на орални антикоагуланти може да доведе до някои от следните нежелани реакции: кръвоизливи, гадене, повръщане, коремни болки, алопеция, обриви, потискане на чернодробната функция.
Кумариновите антикоагуланти са опасни през бременността. Те преминават през плацентата и могат да причинят тератогенни увреждания, неонатални кръвоизливи, ретроперитонеални хематоми с отлепване на плацентата.
Приемът на варфарин през първия триместър на бременността може да доведе до т. нар. варфаринов фетален синдром – назална хипоплазия, атрофия на зрителния нерв, микроцефалия, изоставане в умственото развитие.
Прочетете за:
Антикоагуланти – хепарин
