Начало Актуални теми Артрит при лупус еритематодес

Артрит при лупус еритематодес

артрит при лупус еритематодес
артрит при лупус еритематодес

Болки в ставите (артралгии) и артрит се установяват при 80-90 % от болните от системен лупус еритематодес. Лупусният артрит има много прилики, но и разлики с ревматоидния артрит.

Обикновено при лупус се засягат малките стави на ръцете, китките и колената. Ставите са оточни, околоставните меки тъкани са уплътнени, може да има малки вътреставни изливи. Синовиалната течност е с повишен брой левкоцити с преобладаване на неутрофилите, откриват се LE-клетки.

Артритът, свързан с лупус протича по-леко в сравнение с ревматоидния артрит – има по-малко подуване на ставите и по-кратки периоди на сутрешна скованост. Болката в ставите обаче е по-силна от очакваната според видимите промени в ставата. Понякога има болка дори без подуване на ставата.

Симптомите често са краткотрайни (няколко дни) и могат да променят местоположението си от една става в друга. Понякога ставите се засягат симетрично и промените наподобяват на ревматоиден артрит.

За разлика от ревматоидния артрит, артритът при системен лупус еритематодес не е ерозивен – не причинява ерозии в хрущяла и костите, формиращи ставата. При около 5-10 % от пациентите с лупусен артрит обаче се наблюдават значителни ставни деформации, засягащи главно пръстите на ръцете. Например:

  • улнарна девиация на пръстите на ръцете
  • деформация тип „лебедова шия“.

Въпреки че ставните деформации при лупус са подобни на тези, възникващи при ревматоиден артрит, те не се дължат на увреждане на костите, а на засягане на връзките и сухожилията и поради това лесно се коригират с външен натиск. Това състояние се нарича „артропатия на Джакуд (Jaccoud)“ и обикновено възниква при пациенти с продължително заболяване.

При 3-5 % от пациентите с лупус еритематодес засягането на ставите е тежко и артритът наподобява на ревматоиден артрит, включително се установяват и ерозии. Поради сходството, това състояние понякога се нарича руфус (rhupus).

При лупус еритематодес околоставните структури също могат да бъдат възпалени, което води до развитието на тендинит, теносиновит, разкъсване на сухожилията. Може да се появят сублуксации на ставите.

Лупусът често причинява болки в мускулите (миалгия). По-рядко може да причини миозит – възпаление в мускулите, обикновено на бедрата, раменния пояс и мишницата.

Най-честият симптом на миозит е мускулна слабост. Пациентите с лупусен миозит, може да изпитват затруднение при изправяне от седнало положение или при вдигане на ръцете си нагоре.

При много от болните с лупус еритематодес се засягат и костите. Може да се наблюдава:

  • остеопороза
  • аваскуларна некроза – поради нарушено кръвоснабдяване настъпва некроза на костната тъкан. Най-често се засяга главичката на бедрената кост. Появяват се болка, скованост, ограничени движения в засегнатата става.

Тези две костни прояви при лупус еритематодес най-често са свързани с провеждането на кортикостероидно лечение.

Лупусният артрит често първо се лекува с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), например ибупрофен. Ако пациентът не се повлиява или има противопоказания за прием на НСПВС, могат да се използват кратки курсове на ниски дози кортикостероиди (т.е. 5-10 mg преднизон). При липса на ефект могат да се приложат модифициращи болестта антиревматични лекарства.

Прочетете за:
Ревматоиден артрит – симптоми
Диагноза на системен лупус еритематодес