Белодробната кандидомикоза представлява гъбична инфекция на белите дробове. Може да се развие като самостоятелно заболяване или като усложнение на друго белодробно заболяване.
Среща се при пациенти след продължително лечение с антибиотици, кортикостероиди, цитостатици или с предхождащи заболявания, например захарен диабет, левкемия, сепсис и др.
Какви са причините за белодробна кандидомикоза?
Белодробната кандидомикоза се причинява от над 80 вида гъби от род Кандида (Candida), като с най-голямо значение е Candida albicans. Тези гъбички са част от нормалната микробна флора в устната кухина.
Белодробната кандидомикоза е ендогенна инфекция. Най-често възниква при хематогенна дисеминация или по десцендентен път от сапрофитни гъбички в назофаринкса у имуносупресирани болни.
Какви промени настъпват при белодробна кандидомикоза?
Налице е възпалителна инфилтрация и оформяне на грануломи, съставени от левкоцити и около тях фибробласти, епителоидни клетки, единични гигатски клетки. Такива грануломи се намират в стените на бронхите и алвеоларните прегради.
Какви са симптомите при белодробна кандидомикоза?
Белодробната кандидомикоза протича в две форми – първична и вторична.
Първична кандидоза
Първичната кандидоза може да се изяви като бронхитна или пневмонична форма.
- Бронхитна форма
При бронхитната форма водещи са следните симптоми: мъчителна пристъпна кашлица, отделяне на храчки, в които има белезникави материи с неприятна миризма, по устната кухина се наблюдава соор. Няма изразени физикални и рентгенови промени.
- Пневмонична форма
Пневмоничната форма протича по-тежко, с фебрилитет, увредено общо състояние, слузни храчки, понякога примесени с кръв и мембранозни отливки. При аускултация на белите дробове се чуват дребни, влажни, звънливи хрипове. Рентгеновото изследване показва двустранни, лобуларни пневмонични огнища, които понякога се сливат и разпадат.
Вторична кандидоза
Вторичната кандидоза възниква като усложнение на друго основно заболяване – пневмосклероза, рак на белия дроб, захарен диабет, кръвни заболявания. Освен симптомите на основното заболяване е налице фебрилитет, соор по устната кухина.
Хематогенно дисеминираните форми рентгенологично се представят с петнисти сенки в средните и долни белодробни полета със склонност към конфлуиране и абсцедиране.
Как се поставя диагнозата белодробна кандидомикоза?
За поставянето на диагнозата допринасят, клиничното протичане, физикалното изследване, рентгеновото изследване, компютърната томография. Основно значение има микробиологичното изследване на храчки и биопсичен материал от бял дроб. Възможно е да има и положителна хемокултура. Важна роля имат и серологичните изследвания – РСК, реакция преципитация, латексаглутинация, кожно-алергични проби.
Белодробната кандидомикоза трябва да се разграничи от туберкулоза, пневмония, белодробен абсцес и др.
Какво е лечението при белодробна кандидомикоза?
При белодробна кандидомикоза се провежда лечение с противогъбични средства. Прилагат се Nystatin, Ketoconazol в продължение на 1-2 месеца. Други препарати са: Flucytosine, Amphotericin B, Fluconazole. Прилагат се витамин С, витамин А, витамин В комплекс, имунен серум.
При хронични форми с абсцедиране може да се извърши хирургично лечение.
За профилактика на белодробната кандидомикоза се препоръчва промивка на устната кухина с натриев бикарбонат, борекс-глицерин. При продължителна антибиотична или имуносупресивна терапия се препоръчва профилактично лечение с Нистатин, витамин В комплекс.
