Диафрагмата е главният дихателен мускул. Представлява широк мускул, който разделя гръдната от коремната кухина. Образува два купола – ляв и десен, които се издават към гръдната кухина. При съкращаване на диафрагмата двата й купола се спускат надолу, при което се увеличава обемът на гръдната кухина – извършва се вдишване.
Диафрагмата има няколко отвора, през които преминават аортата и гръдният лимфен проток, хранопровода, съдове и нерви.
Заболяванията на диафрагмата могат да се разделят на три групи:
- Аномалии в развитието – агенезия (липсва диафрагма), хипоплазия (недоразвита диафрагма), вродени хернии
- Заболявания, при които има нарушение в движението на диафрагмата – релаксация на диафрагмата, пареза и парализа на диафрагмата
- Възпалителни заболявания, тумори, кисти.
Ето някои болести на диафрагмата:
Релаксация на диафрагмата
Релаксацията на диафрагмата е вродено заболяване, свързано с недоразвитие на мускулната и сухожилната част на един от куполите на диафрагмата, най-често левия. В едни случаи липсват симптоми, а в други се наблюдават болка в областта на стомаха, стягане в гърдите, гадене и повръщане. При рентгенологично изследване се установява висок стоеж на диафрагмата. Лечението е оперативно.
Пареза и парализа на диафрагмата
Възниква при белодробни заболявания (рак на белия дроб, плеврит), при коремни заболявания, увреждане на диафрагмалния нерв, мускулна дистрофия, мултиплена склероза. Установява се парадоксално движение на диафрагмата, наречено синдром на Алишевски – Кинбьок. Изразява се в това, че при вдишване диафрагмата не се спуска към коремната кухина и разгъването на белия дроб е ограничено. По-изразени симптоми има при двустранна диафрагмална парализа. Болните се оплакват от задух дори при леко физическо натоварване.
Диафрагмална херния
Диафрагмалната херния представлява преминаване на коремни органи в гръдната кухина. Различават се вродени и придобити диафрагмални хернии.
Съществуват различни видове вродени диафрагмални хернии, като най-чести са хернията на Бохдалек и на Моргани. В болшинството от случаите вродените хернии се откриват още след раждането, но понякога е възможно да се диагностицират и след години. Преминаването на коремни органи в гръдната кухина е причина за притискане и недоразвитие на белите дробове. Новородените може да имат остра дихателна недостатъчност.
Придобитите диафрагмални хернии биват: истински, при които вмъкнатите в гръдния кош органи са покрити с перитонеум. По-често обаче се срещат т. нар. „лъжливи хернии“ – вмъкнатите органи са без перитонеум.
Лечението на диафрагмалните хернии е оперативно.
Възпалителни заболявания на диафрагмата
Остри и хронични възпалителни заболявания на диафрагмата се развиват обикновено вторично, от гнойни процеси в плеврата или коремната кухина.
Субфреничен абсцес (поддиафрагмален абсцес)
Субфреничен абсцес може да се развие при перфорирала пептична язва, апендицит, тумори на стомаха или дебелото черво. Може да се обхване диафрагмалната плевра и да се развие плеврален излив и емпием. Провежда се оперативно лечение – отваряне и дрениране на абсцеса, след което се назначават антибиотици.
Тумори на диафрагмата
Рядко се срещат тумори на диафрагмата. От доброкачествените тумори се наблюдават липом и фибром. По-често възникват вторични метастатични тумори. Наблюдават се симптоми от притискане на органите в гръдната и коремната кухина.
Кисти на диафрагмата
Кистите на диафрагмата биват непаразитарни (вродени и придобити) и паразитарни – най-често са ехинококови, при трихиноза и цистицеркоза. Диагностицират се с помощта на контрастно рентгеново изследване на храносмилателния тракт, компютърна томография. Провежда се хирургично лечение.
Прочетете за:
Какво представлява хиаталната херния
