Сепсисът е генерализирана инфекция, при която в кръвообращението попадат микроорганизми, които чрез кръвта се разнасят до множество органи. Развива се предимно у хора с имунен дефицит поради предшестващо тежко заболяване или предизвикан от проведено имуносупресивно лечение.
Сепсис се наблюдава по-често при новородени и кърмачета поради незрялост на имунната система, при хора в напреднала възраст, при диабетици, раково болни и др.
Какви видове сепсис има?
Класификацията на сепсиса може да се извърши по различни критерии:
Според причинителя се различават следните видове сепсис:
- Стафилококов сепсис
Основният причинител е златистия стафилокок (Staphylococcus aureus). Първичното огнище може да бъде гнойна рана, фурункул, карбункул, гнойна ангина, остеомиелит, мозъчен абсцес и др.
- Стрептококов сепсис
Причинява се от гнойния стрептокок (Streptococcus pyogenes), зеленеещия стрептокок (Streptococcus viridans). Първична локализация са носоглътката, средното ухо, дихателните пътища, костите.
- Пневмококов сепсис
Единственият причинител е пневмококът (Streptococcus pneumoniae). Първичното огнище може да бъде пневмококова пневмония, отит, менингит, перикардит, перитонит и др.
- Менингококов сепсис – причинява се от менингокок (Neisseria meningitidis). Първична локализация са менингит, отит и др.
- Коли-сепсис – причинява се от Ешерихия коли (Escherichia coli). Първична локализация са пиелонефрит, ентерит и др.
- Протеус сепсис – предизвиква се от различни видове от род
- Анаеробен сепсис – причинява се от бактерии от род Clostridium, Bacteroides, Peptostreptococcus.
- Микотичен сепсис – главният причинител е Candida albicans.
- Вирусен сепсис – наприме от респираторно-синцитиален вирус, херпес вирус.
Според начина на възникване сепсисът може да бъде първичен и вторичен.
- Първичен сепсис – нарича се още криптогенен, идиопатичен. При него източникът на инфекция е неизвестен.
- Вторичен сепси – налице е първично огнище, например фурункул, карбункул.
В зависимост от източника на инфекция сепсисът бива:
- Акушеро-гинекологичен:
– послеродов (пуерперален) сепсис
– гинекологичен, например след аборт
– неонатален сепсис – входна врата е пъпната рана
– фетален сепсис – вътреутробен сепсис на плода. - Уросепсис – дължи се на възпалителни заболявания на пикочната система – пиелонефрит, паранефрит, цистит
- Отогенен сепсис – възниква след гнойни заболявания на средното и вътрешното ухо.
- Пулмонален сепсис – дължи се на заболявания на белите дробове – белодробен абсцес, пневмония, плеврален емпием.
- Хирургичен сепсис – възниква след травми, остри гнойни заболявания, например перитонит, след диагностични процедури, инфектирана постоперативна рана
- Одонтогенен – дължи се на гнойни процеси на корените на зъбите, венците.
- Дермален – фурункул, карбункул, рана от изгаряне.
Според скоростта на развитие на симптомите, сепсисът бива:
- мълниеносен – развива се за 1-2 дни
- остър – развива са за 2 до 7 дни
- подостър – развива се за 8 до 14 дни
- хроничен – развива се за 30 дни
- рецидивиращ.
Според тежестта на протичане се различават:
- сепсис – това е синдром на системен възпалителен отговор (SIRS) с доказан инфекциозен причинител
- тежък сепсис – освен симптомите на сепсис са налице и признаци на нарушена функция на един или повече органа
- септичен шок – сепсис с хипотония (понижено артериално кръвно налягане)
- синдром на полиорганна недостатъчност (MODS) – има прояви от страна на всички органи – сърце, бял дроб, мозък, бъбреци, черен дроб, мускули, стави, полови органи, очи и др.
Прочетете за:
Уросепсис
Менингококов сепсис
Какво представлява сепсисът?
