Меню

Ганглионът представлява кистична формация, изпълнена с прозрачна, желеподобна материя. Появява се по хода на сухожилията или в близост до ставите. Наблюдава се по-често у жени на възраст между 20 и 40 години. В повечето случаи не причинява симптоми и може да изчезне от само себе си.

Най-честата локализация на ганлионалните кисти е дорзалната повърхност на гривнените стави. Много по-рядко се откриват по дланната повърхност на китката, в основата или по върха на пръстите на ръцете, около глезенните и коленните стави, по гърба на ходилото.

Ганглионите обикновено имат овална форма, мекоеластична консистенция, единични са, но рядко могат да бъдат и множествени. Размерите им варират от грахово зърно до 3 см. По-големите кисти се виждат като малки бучки под кожата. Ганглионите са фиксирани към сухожилията или ставните капсули, докато кожата върху тях е подвижна.

Ганглионът може да се развие почти внезапно или бавно, в продължение на месеци или години.
Характерно за ганглионовите кисти е, че не са злокачествени.

Какви са причините за поява на ганглион?

Точната причина за формирането на ганглион все още не е установена. Съществуват различни теории, например:

  • ганглионовите кисти са резултат от херниране на синовиалната мембрана на ставните капсули или на синовиалните влагалища на сухожилията
  • ганглионовите кисте са резултат от мукоидна дегенерация на съединителната тъкан
  • ганглионовите кисти произхождат от мезенхимните клетки на синовиалната тъкан.

Рискови фактори за появата на ганглион са:

  • травма на сухожилията или ставите
  • многократно повтарящи се микротравми на сухожилията или ставите
  • остеоартрит
  • женски пол.

Какви са симптомите при ганглион?

Повечето ганглионови кисти са безсимптомни. В някои случаи пациентите могат да се оплакват от дискомфорт, слабост или болка, които се засилват при движение на китката. Ако ганглиона е в областта на глезена, може да има дискомфорт при ходене или носене на обувки. Ако е в близост до нерв ганглионовата киста може да причини болка, изтръпване, ограничена подвижност.

Как се диагностицира ганглионовата киста?

Диагностицирането на ганглионовата киста обикновено не е трудна задача. Използват се следните методи:

  • физикален преглед – извършва се оглед и палпация на кистозната формация, определя се нейната консистенция, подвижност
  • аспирация чрез спринцовка на течност от кистата
  • рентгеново изследване – допринася за изключване на остеоартрит, костен тумор
  • ултразвуково изследване – потвърждава наличието на киста, изпълнена с течност
  • компютърна томография, магнитен резонанс – откриват ганглиони с малки размери.

Какво е лечението на ганглиона?

Възможно е ганглионите да изчезнат от само себе си. Ето защо, когато не причиняват оплаквания лечение не се налага.

Ако ганглионът причинява болка или ограничава движенията може да се извърши:

  • аспирация на съдържимото на кистата – чрез спринцовка съдържанието на кистата се аспирира, след което се инжектира кортикостероид с цел превенция на рецидив
  • ганглионектомия – извършва се хирургично отстраняване на ганглиона, като се прекъсва връзката му със сухожилието или влагалището. Рядко при оперативното лечение като усложнение може да настъпи увреждане на нерви, съдове, сухожилия. Не е изключен и рецидив на кистата.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!