Ганглион представлява кистична формация, изпълнена с прозрачна, желеподобна материя. Появява се по хода на сухожилията или в близост до ставите. Наблюдава се по-често у жени на възраст между 20 и 40 години. В повечето случаи не причинява симптоми и може да изчезне от само себе си.
Най-честата локализация на ганлионалните кисти е дорзалната повърхност на гривнените стави. Много по-рядко се откриват по дланната повърхност на китката, в основата или по върха на пръстите на ръцете, около глезенните и коленните стави, по гърба на ходилото.
Ганглионите обикновено имат овална форма, мекоеластична консистенция, единични са, но рядко могат да бъдат и множествени. Размерите им варират от грахово зърно до 3 см. По-големите кисти се виждат като малки бучки под кожата. Ганглионите са фиксирани към сухожилията или ставните капсули, докато кожата върху тях е подвижна.
Ганглионът може да се развие почти внезапно или бавно, в продължение на месеци или години.
Характерно за ганглионовите кисти е, че не са злокачествени.
Какви са причините за поява на ганглион?
Точната причина за формирането на ганглион все още не е установена. Съществуват различни теории, например:
- резултат e от херниране на синовиалната мембрана на ставните капсули или на синовиалните влагалища на сухожилията
- резултат e от мукоидна дегенерация на съединителната тъкан
- произхожда от мезенхимните клетки на синовиалната тъкан.
Рискови фактори за появата на ганглион са:
- травма на сухожилията или ставите
- многократно повтарящи се микротравми на сухожилията или ставите
- остеоартрит
- женски пол.
Какви са симптомите при ганглион?
Повечето ганглионови кисти са безсимптомни. В някои случаи пациентите могат да се оплакват от дискомфорт, слабост или болка, които се засилват при движение на китката. Ако ганглиона е в областта на глезена, може да има дискомфорт при ходене или носене на обувки. Ако е в близост до нерв ганглионовата киста може да причини болка, изтръпване, ограничена подвижност.
Как се диагностицира ганглионовата киста?
Диагностицирането обикновено не е трудна задача. Използват се следните методи:
- физикален преглед – извършва се оглед и палпация на кистозната формация, определя се нейната консистенция, подвижност
- аспирация чрез спринцовка на течност от кистата
- рентгеново изследване – допринася за изключване на остеоартрит, костен тумор
- ултразвуково изследване – потвърждава наличието на киста, изпълнена с течност
- компютърна томография, магнитен резонанс – откриват ганглиони с малки размери.
Какво е лечението на ганглиона?
Възможно е ганглионите да изчезнат от само себе си. Ето защо, когато не причиняват оплаквания лечение не се налага.
Ако ганглионът причинява болка или ограничава движенията може да се извърши:
- аспирация на съдържимото на кистата – чрез спринцовка съдържанието на кистата се аспирира, след което се инжектира кортикостероид с цел превенция на рецидив
- ганглионектомия – извършва се хирургично отстраняване на ганглиона, като се прекъсва връзката му със сухожилието или влагалището. Рядко при оперативното лечение като усложнение може да настъпи увреждане на нерви, съдове, сухожилия. Не е изключен и рецидив на кистата.
