Стомашно-чревните хормони са от групата на полипептидите. Те се секретират от ентероендокринни клетки, разположени в епителния слой на лигавицата на стомаха и тънкото черво. Попадат в кръвообращението и чрез кръвта достигат до черния дроб, панкреаса, мозъка или до други прицелни клетки.
Кои са по-важните хормони от стомашно-чревния тракт?
Основните гастроинтестинални хормони са:
Гастрин
Гастринът се секретира от G- клетките в стомаха, дуоденума и панкреаса. Наличието на пептиди и аминокиселини в състава на стомашното съдържимо, предизвиква секрецията му. Разтягането на стоашните стени по време на хранене и повишеното рН в стомаха също стимулират отделянето на гастрин. Ниските нива на рН в стомаха потискат освобождаването на гастрин.
Основните ефекти на гастрина са:
- стимулира секрецията на солна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха
- стимулира ентерохромафиноподобните клетки на стомаха да секретират хистамин, който стимулира секрецията на солна киселина
- отговорен е за хиперплазията на стомашната лигавица
- стимулира стомашната перисталтика.
Главната индикация за изследване на гастрин е диагностицирането на синдрома на Zollinger-Ellison – тумор на панкреаса или тънкото черво, който произвежда повишени количества гастрин. Това довежда до повишаване на киселинността на стомашния сок и до появата на пептични язви на стомаха или дуоденума.
Холецистокинин
Холецистокининът се секретира от I-клетки в епителния слой на лигавицата на дуоденума. Отделя се и от неврони на чревната нервна система, среща се и на много места в мозъка. Главните стимули за отделяне на холецистокинин са частично разградени мазнини и белтъци в дуоденалното съдържимо.
Холецистокининът има следните ефекти:
- стимулира секрецията на панкреатичните смилателни ензими
- стимулира секрецията на жлъчни соли в жлъчните каналчета
- предизвиква контракция на жлъчния мехур и отпускане на сфинктера на Оди. По този начин регулира освобождаването на жлъчка в дуоденума
- регулира чревната перисталтика.
Рядко се срещат болести в резултат на прекомерна или недостатъчна секреция на холецистокинин. Дефицит на холецистокинин е описан при хора с автоимунен полигландуларен синдром и се проявява като синдром на малабсорбция.
Холецистокининът се използва при диагностични рентгенови изследвания на жлъчния мехур (билиарна сцинтиграфия). Те се провеждат при пациенти със съмнение за заболяване на жлъчния мехур – дискинезии на жлъчния мехур, спазъм на жлъчния мехур, акалкулозен холецистит.
Секретин
Секретинът се отделя от S-клетки в дуоденума, в отговор на постъпило от стомаха кисело съдържимо. Той стимулира секрецията на хидрогенкарбонат от клетките на каналчетата на панкреаса и от клетките на жлъчните каналчета. След като киселото съдържимо в дуоденума се неутрализира, отделянето на секретин се прекратява.
Тест със секретин се използва при диагностицирането на синдрома на Цьолингер-Елисон. Ако след стимулация със секретин, гастриновата секреция е повишена, диагнозата гастрином се потвърждава.
Соматостатин
Соматостатинът се секретира от D-клетки в панкреаса, антрума на стомаха и тънкото черво. Той се продуцира и от нервната ситема – хипоталамуса и чревната нервна система.
Соматостатинът има редица функции, например:
- потиска секрецията на панкреатичните ензими – инсулин и глюкагон
- потиска секрецията на гастроинтестиналните хормони – гастрин, секретин
- намалява секрецията на солна киселина
- забавя изпразването на стомаха
- продуцираният в хипоталамуса соматостатин инхибира отделянето на растежен хормон (соматотропен хормон).
Крайният резултат от ефектите на отделеният от стомашно-чревния тракт соматостатин е намалена резорбция на хранителните вещества.
Соматостатинът се използва за лечение на тумори, продуциращи гастрин, инсулин, глюкагон, растежен хормон.
Гастро-инхибиращ пептид
Гастро-инхибиращият пептид се секретира от К-клетки в лигавицата на дуоденума и началната част на йеюнума. Той намалява секрецията на солна киселина и потиска двигателната активност на стомаха.
При повишаване на концентрацията на глюкоза в дуоденума, гастро-инхибиращият пептид стимулира секрецията на инсулин.
Мотилин
Мотилинът се продуцира от М-клетки в лигавицата на проксималната част на тънкото черво. При гладуване той се секретира в кръвообращението през интервали от 90 минути.
Мотилинът повишава стомашно-чревната перисталтика като предизвиква мигриращ миоелектричен комплекс, който се движи през гладуващия стомах и тънките черва на всеки 90 минути. Този цикъл се прекратява след прием на храна.
Прочетете за:
Гастрин
Соматостатин
